Защо не можем да направим сериал като хората  

Гледах първия епизод на новия сериал на БНТ „Тревожност“. Да подминем факта, че самото заглавие е тромаво и несполучливо. Такова мудно начало не бях очаквала дори от български филм в 21 век. Все пак всички гледаме най-новите световни заглавия по най-различни платформи. А аз съм киноманка. Не това е начинът да навлезеш в жанра на психологическия филм. Ясно е, че се пунктира български вариант на „Психотерапия“ с Гейбриъл Бърн, но българският опит поне в първа серия може да му диша прахта естествено.

Главните актьори Пенко Господинов и Ана Пападопулу са от категория „А“ и влизат органично в образите. Това е видимо, още повече че ги снимат в едър план, тъй като историята се развива в диалози. Ани е особено въздействаща като игра. А Господинов е автентичен в образа на психиатър – и с поведение, и с реплики. Тоест топката е у режисьора. Същото беше и в прехваления „Порталът“ по БНТ на същия режисьор. На моменти  адски мудно и голяма скука. Дано нататък нещата в „Тревожност“ да се развият по-добре.

Положението с българските сериали е голяма мъка. И толкова прехваленият „Вина“ си беше една постна сапунка, представена ни като върха на сладоледа. Да, но ние, които гледаме най-новите филми по „Нетфликс“ и HBO, можем да направим разликата и имаме изисквания. И въпреки цялата ни добронамереност в крайна сметка ще превключим канала и ще изберем световното качество. Имаме много добри актьори. Но докога ще се упражнявате, уважаеми български режисьори?
 
Мария Михова, Варна