Ще махаме ли Паметника на Съветската армия или не?  

Мемориалът на окупационната чужда армия, или накратко МОЧА, скоро няма да бъде премахнат. Той е жизненонеобходим за не особено кадърните напоследък десни управления на страната. Когато възникне някакъв нерешим проблем или излезе наяве управленски гаф, и хоп, появява се дебатът за Паметника на Съветската армия. Ще го махаме, ще го взривяваме, ще го местим в Музея на социалистическото изкуство – кога както дойде, в зависимост от нуждата. И на левите им е удобно така. Хем в нещо се обединяват, хем прикриват колко ненужно и безплодно е тяхното участие в сегашния политически живот, че живеят с миналото, не с настоящето, да не говорим за бъдещето.

Властта ще го маха и в същото време трепери, че петдесетина екзалтирани запалянковци били счупили парченце от бетонната грамада. Защото тьотята от руското посолство гледала лошо. А пък ние атомната с горивото оттам я зареждаме, Нефтохима и него с материал оттам – абе, да не ги сърдим. И след седмица пратила тежко въоръжени ченгета за борба с масовите безредици да го пазят, да не би да изронят пак някоя песъчинка. И обикновеният човек е в шах – ще го махат ли или ще го пазят като очите си. Няколко палаткаджии в нарушение на закона си лежкурят цял месец вече на топлия цимент без разрешение, ама тях никой не ги пипа. И тежковъоръжените ченгета, дето пазят паметника, и те не ги гонят. Една партийна лидерка в изборна изолация, един копейкаджия и една социалистка начело на фалирала идейно партия уж предвождат защитниците. Е, естествено, те тримата не стоят там, за това си има партийни шерпи, дето да се пържат на летния пек. Ама като дойдат камери, те цъфват най-отпред.

Във Виена имало паметник и там никой не го пипа, пък тук ние ще го махаме, откъде накъде. Ама във Виена не му сърбаха попарата на пияния Ваня, Альоша или Саша с шмайзера в продължение на близо пет десетилетия. В техния речник я няма думата братушка, а на нас ни се повдига от нея. И да ги питаш левите партийци не виждат ли социалните и икономическите проблеми в обществото, плод на неумелите десни управления, та са ги зарязали и са хукнали да бранят статуята на някакви чужденци. Дали пък днешната Русия на Путин не е тяхната мечта и нова родина. Това ли искат и у нас? Не, благодарим ви, неуважаеми пазители на МОЧА.
 
Евгени Ценов, София