Рекорд за алчност и печалба в магазините! 3 милиона българи са забравени от законотворци и управляващи  

В магазините за ядки обикновено възрастните хора си купуват предимно орехи. В София вероятно тези магазини са към 100, в страната са хиляди. Българските ядки на едро в стоковата борса са по 14 лв., а китайските – по 2,90 лв. В София на бул. „Хр. Ботев“ и „Пиротска“ купих 400 г по 14,90 лв. Продавачката на мой въпрос каза, че орехите са китайски.

Уважаеми българи, 2 милиона бедни пенсионери и 1 милион бедни работещи, какво ще кажете, не е ли цинизъм в най-бедната страна в магазина на дребно да се продава със стотици проценти печалба? Но в тези магазини има още десетки наши и екзотични ядки и подправки, които вероятно със същия процент печалба се продават. При безхаберието на държавните органи на практика се стимулира циничната алчност за свръхпечалби от най-бедните слоеве – пенсионери и бедни работещи. 3 милиона българи, забравени от законотворци и управляващи.

Освен безхаберието на управляващи за геноцида над бедните българи определящи са решенията на законотворци и правителства. С техните решения България е не със световен, а с вселенски рекорд между 10% бедни и богати по Евростат. Официално в Европа тази разлика е 5,5 пъти, а у нас 15 пъти. Но да вземем предвид 28 милиарда невнесени данъци и почти толкова осигуровки от 32% сенчеста икономика, преки данъци за бизнеса, данък дивиденти у нас 5%, а в ЕС до 50%, подоходен данък у нас 10% а в ЕС до 55%, таван на осигуровките 2000 евро у нас, а в ЕС 4000 евро, присвояване на милиарди от обществени поръчки и още и още.

И в резултат на тази порочна политика на геноцид над 2 милиона пенсионери и 1 милион бедни работещи, над 60% от населението в страната, ние сме носители на тъжни рекорди. На първо място в света по смъртност, живеем 13 години по-малко от населението на развитите страни в ЕС. Пенсиите ни са по-ниски над 4 пъти от тези в ЕС при 28% по-скъпи основни храни у нас. Скъпите лекарства, които плащат у нас социално осигурените, в ЕС са безплатни и още и още. На това народът му казва: „То бива, бива, но бивол за курбан не бива“.
 
Акад. д-р Ганчо Попов, ректор на НБУ „Трета възраст“