Партията на Дългия пристана на Борисов като мома на жених  

Честито ни ново българско правителство! Както го определят вече по сайтовете като орел, рак и щука. Или направо казано, правителство на абсурдните политически договорки. Кой е отстъпил, кой е настъпил, кой се е отметнал, кой кого е предал и още безброй въпроси могат да се задават. И всичките са без отговор. Но все пак не питай патило, а питай старило, както казва народният гений, мизерията продължава.

Та, какъв ще е профилът на това правителство? Евроатлантическо или някакво друго. Ако е евроатлантическо, ще подкрепя ли отново Украйна, или ще я загърби? Щото бесепарите вътре в него не си падат много по украинците. Тях Русията си ги влече, откакто се помнят. И ако тръмпистите оттатък океана наложат увеличаване на средствата за въоръжаване, откъде ще се вземат пари за сициални политики? Нали с това оправдание социалистите влязоха във властта? Или пенсионерите и работещите бедни да си налягат парцалите и да оцеляват както могат. Едните да се радват на швейцарското правило, другите на уж увеличената минимална заплата и да си траят. Мизерията калява волята.

Изчегъртвачите от шоупартията на Дългия ИТН, след като не успяха да изчегъртат Борисов, взеха, че му пристанаха. Като мома на жених. Нищо че се бяха клели никога да не го правят. И естествено, Дългия се изписа спасител на държавата от Асен Василев. Сега пък него ще го изчегъртва. Не ни се мисли какви ли щеше да ги дрънка, ако пп-дебейците бяха кандисали и те да пристанат на ГЕРБ. Тогава от кого щяха да ни спасяват сценаристите му, не е ясно. То май е време всички вкупом от шоуто да ни спасят от себе си. И това ще стане някой ден със сигурност.

А пък иначе от герберската партия правят впечатление жената, загубила уж безвъзвратно онази Пътна карта, дето после се разбра защо го е направила. И един друг, дето нещо беше объркал финансите в НДК-то, ама нали е наше момче. Да не пропуснем и един целувач в буквалния смисъл на ръката Бойкова, който най-сетне беше награден за верноподаническата чупка в кръста. И накрая да споменем подкрепата от довчерашния обитател на сараите и фирмените обръчи, довчерашния Голям в етническата партия, днес просто борещ се за оцеляване. За когото сценаристът Тошко гордо отсече, че нищо не са му дали. Нито на него, нито на партията му. Смешна работа. Ама честито!

Васил Мутафчиев, София