Идат избори и политиците пак си вадят кирливите ризи  

Няма безгрешни хора. За всички е свойствено да грешат. Разликата е в степента на угризение на съвестта след грешката. Казват, че който крие и замита своите грешки, той иска да ги повтори. 35 години България се управлява от хора, които веднъж не признаха своя грешка, но в замяна на това се занимават и показват „греховете“ на другите, въпреки че би било по-добре да започнат със своите и тогава до чуждите едва ли биха стигнали.
Известно е, че когато човек греши, той не се страхува от лошите (себеподобните) хора – с тях винаги ще се спогоди. Страхува се, трепери от добрите, защото те са непримирими! В България грешката, престъплението на виновния постоянно се замита и опрощава, но много трудно и почти никога не се прощава на този, който е прекалено искрен и честен. Започна „кампанията“ и по радио, и по телевизия за разкриване и изкарване на показ на кирливи ризи и „грешки“ на управляващи и управлявали. Грешки навсякъде и във всичко.

Грешките в пенсионната система лишават хиляди пенсионери от полагащите им се пенсии. Грешките в здравната система се виждат в нарастващите с бурни темпове гробищни паркове. Грешките в социалната система и икономиката правят работещите бедни и ощетени. Грешките в правосъдната система лишават мнозина от справедливост и законност. 35 години българският правосъден меч е все твърде къс, за да достигне до престъпника, поръчителя и изпълнителя. Грешките в енергетиката товарят цял народ и гушат определени кръгове. Хиляди грешки, допуснати от все и „най-безгрешните“, и най-ненаситните за власт и пари. Царува правилото: Това е моето мнение и така трябва да бъде. Никой не говори как с наши пари се печелят избори, как се купуват медии и имидж. На хоризонта в България днес са единствено скандали, клевети, изтекли снимки, уволнения, назначения. Никой не мисли към какво водят България алчните, жадни за мъст и пост, за да спасят кожата си. 35 години само ченгеджийски номера, гърмящи едни след други, които струват прекалено скъпо на цял народ и държава.

Няма ли най-после тези хора да усетят колко омръзнаха и колко отвратиха болшинството българи? Кому са нужни „политици“, които не говорят, не се вълнуват и интересуват от актуалните проблеми на българските граждани? Докога ще се мачкат българите с визия, с потенциал? Видя се, че неловките реформатори всъщност са успешни рушители. Нежеланието за промяна във важните сектори говори единствено за невежество или стремеж да се запази тиранията. И ако се правим на безгрешни, ако не признаваме грешките си и не се срамуваме от тях, те се удвояват. Кой от вас, господа, призна грешките си, замисли ли се някой, че народът е сърцето на страната? Спрете да го неглижирате, лъжете и ограбвате! Не го принуждавайте да покаже на какво е способен!
 
Валерия Стефанова, Лондон