Богатствата на политиците са трупани със сълзите на бедния българин

Докога ще ни храните с подсладената си и вкиснала манджа, гарнирана винаги със закононарушения и лъжи, господа политици? Напоследък четох стряскащи неща за крадливи кметове, кметували по няколко мандата. И тъй като над 30 години ние си кротуваме, снишаваме се и се примиряваме, управляващите използват „смело” тези необясними и пагубни народни качества, бързайки да забогатеят, да напълнят сметки, чекмеджета, сакове, пликове, чували. Историята е доказала, че прекаленото и незаслужено издигане ускорява падането.

За съжаление неизбежното и така необходимо на България падане на бившите управляващи като всичко останало се точи повече от 10 години. Сред тези хора няма безстрашни, огромен страх ги тресе, защото има какво да губят. Както и да въртят и сучат, едно е ясно - техните богатства и наслаждения са придобити със сълзите на бедния българин, затова и падането им е неизбежно. Въпреки че алчността и жаждата да имаш са нехристиянски и неблагородни качества, българските политици са подвластни на имането и златото и ги ценят повече от добродетелта. Но всички рано или късно губят и едното, и другото! Всички те трупат богатства, но сърцата им остават празни. Търбусите им са пълни, но душите им са гладни! 34 години единствената цел на тези хора беше да се създават закони, възможности и безпрепятствани условия да се краде. Аристотел е казал, че всеки крадец е негодник. И какво излиза в крайна сметка - че някои български градове се управляват от негодници. Най-страшното е, че точно такива се сочат от бащицата на всичко това като образец и пример за подражание. Като имат толкова дълги ръце, нека бъркат в собствените си джобове, а не в продънените народни!
 
Валерия Стефанова, Лондон