Кметове се държат като феодални дерибеи

 
Какво става в тая държава? Има ли кой да следи, да контролира и да напътства кметовете по места, та да не се държат те като самозабравили се феодали и деребеи? Как ви звучи в 21. век, че кметът на Плевен Георг Спартански е забранил на служителите от поверената му администрация да ползват „Фейсбук” и социални мрежи за комуникация в работно време.

Много интелигентно, няма що. Ами как да не го забрани, като през „Фейсбук” или скайп една тетка от отдел „Човешки ресурси“ примерно може да метне поискана папка до колежката от „Финанси“, без да крачи половин час по коридора, докато пуши авторитетно пред опашката от граждани.

За спешни нужди от комуникация служителите щели да получат благоволение да могат да ползват личните си телефони и устройства, а не служебните компютри. Яко.

Освен това всеки от служителите щял да носи лично отговорност за достоверността на информацията, която служебно е длъжен да предоставя за обществено ползване. Ами то това е уредено от Закона за държавния служител, който г-н Спартански може и да не знае, че го има.

Ама той, г-н Спартански, не е единственият кадровик от болшевишки тип. Като него действа и кметът на община Стамболийски Георги Мараджийски, който пък, за да смачка политическия си противник и кмет осми мандат на подопечното му Ново село Тодор Атанасов, е орязал заплатата му със 700 лева. И какъв е мотивът, моля ви се? Че Атанасов не се качвал в кабинета си на втория етаж, ами ходел да подписва книжата на бабите по къщите. И то със собствения си джип. А и отсъствал от сесиите в общината. Евала.

Нено КОЛЕВ, Плевен