„Ако от изборите зависеше нещо, нямаше да са разрешени“

„Ако от изборите зависеше нещо, нямаше да са разрешени“ – цитат от Марк Твен. За съжаление, истината, съдържаща се в него, си остава в сила и до днес, а както е тръгнало, май ще се превърне в една от най-характерните черти на настоящата българска псевдодемокрация.

Замислете се и ще видите колко пъти за тези повече от тридесет години имаше избори с привидно благоприятен изход за мнозинството българи и как хората оставаха излъгани винаги без изключение. Спомнете си победата с малко, но завинаги на сините в началото на демократичния процес. Или пък червената карта на Клара Маринова, победите на Желев и ОДС, завръщането на царя и неговото управление след спечелени избори, герберското управление в продължение на десетилетие и естествено, Радев с неговия юмрук и увлечените след него народни маси. Или пък високият кредит на ПП-тата, който бързо-бързо се изчерпа.

И ако сега герберите в продължение на повече от десетилетие печелят избори след избори, то е не защото хората ги искат. Просто са овладели докрай и в съвършенство байганьовизацията на изборния процес. Не го и криеха още от времето на титана на мисълта Цветанов, който беше изборният герберски експерт. Затова и хората престанаха да гласуват и нищо не е в състояние да ги активира. Дори натискът, страхът и принудата в малките градчета и селата вече не работят. До такава степен са се дискредитирали всичките местни партийни величия, че нямат очи да отидат дори да агитират предизборно. Знае се всичко, нищо не остава скрито и хората постепенно се отдръпват отвратени и огорчени, излъгани. Това не могат да разберат големите партийци горе.

Проблемът на малките хора е дискредитирането на местните партийни величия, които се карат по време на избори и си се сработват отлично през другото време. Естествено, не в полза на общността, а само и единствено в своя. Затова и гласуването не променя нищо, дори и да се смени някоя партия, другата идва на нейно място със същите апетити. А за електората остават само предизборните обещания.
 
Атанас Великов, Плевен