На 16 юли се навършиха 80 години от рождението на една от най-обичаните български естрадни певици – Паша Христова (1946-1971). Макар съдбата да ѝ отрежда едва 25 години живот, тя оставя песни, които и днес вълнуват публиката. „Една българска роза“ и „Повей, ветре“ ще останат завинаги в златната съкровищница на българската естрада. Паша Христова загива трагично в самолетната катастрофа на 21 декември 1971 г. на летище София.
Малко известен факт е, че преди да стъпи на голямата сцена, след като завършва гимназия, певицата започва работа като чертожничка в завода за електрокари „Балканкар“. През 1964 г. предприятието разполага със собствен самодеен музикален състав, който изнася концерти по случай 8 март, 1 май и 9 септември. Именно там колегите ѝ откриват необикновения ѝ глас. А Паша бързо става солистка на състава.
В „Балканкар“ тя среща и любовта. Васил Иванов е на 21 години, а тя едва на 18. Той започва да я изпраща до дома ѝ в Княжево и често я води в ресторанта „При леля Корна“ до колелото на трамвай №5. Не след дълго двамата решават да се сгодят. За решението си Паша съобщава на родителите си с кратка бележка: „Майко, татко и Краси, идвах, но ви нямаше. Днес с Васко си купихме халки и се сгодихме, без всякакви церемонии. Идвахме да ви се похвалим и да ви видим. Утре ще пея на Витоша на Офелиите, ако искате, елате. Аз тръгвам на турне във вторник, целувам ви: Паша, Васко“.
Само няколко месеца по-късно двамата вдигат сватба в ресторант „Рила“, а техни кумове стават колеги от завода. На 29 април 1969 г. се ражда синът им Милен.
Междувременно кариерата ѝ се развива стремглаво. За шестте си години като професионална певица тя работи с най-добрите композитори и поети, печели „Златният Орфей“, записва над 40 песни в националното радио и за плочи в „Балкантон“.
Най-големият ѝ хит безспорно е „Една българска роза“. Любопитното е, че самата Паша не я определя като любимата си песен. Признава, че тя е лесна за запяване и затова толкова бързо печели публиката. През 2000 г. тъкмо „Една българска роза“ бе избрана за песен на столетието.
Певицата обаче най-много обича „Янтра“. Според нея именно тази песен най-добре подхожда на гласа ѝ. Записът ѝ е направен при необичайни обстоятелства. По онова време Радио София разполага само с едно студио, което работи денонощно. Репетициите продължават до късно през нощта, а Паша заспива на стол, докато оркестърът подготвя изпълнението. Събуждат я около четири часа през нощта. Тя отклонява предложението записът да бъде отложен и изпява брилянтно песента от първия път.
Малко преди края на живота си талантливата певица се влюбва в композитора, диригент и аранжор Николай Арабаджиев-Фучо. Бракът ѝ с Васил не вървял добре и всичко приключва, когато започва бурният ѝ романс с Фучо. Под негово ръководство оркестър „София“ става един от най-добрите състави. Той се грижи много и за кариерата на Паша. Пише за любимата си песента „Остани“, която им донася „Златният Орфей“, и парчето „Ах, този дивен свят“, отличено с Голямата награда на фестивала в Сопот. Двамата влюбени се качват заедно и на фаталния самолет на 21 декември 1971 г. на летище София и не знаят, че им остава съвсем малко. Паша Христова е трябвало да замине с оркестър „София“ за Дните на българската култура в Алжир. Но самолетът не успява да се издигне, лявото му крило заорава, машината излиза от пистата и избухва в пламъци. От общо 73-ма души на борда загиват 30.
Оцелялата танцьорка от фолклорния състав на читалище „Аура“ Елена Донкова казва, че Паша, като че предчувствайки трагедията, дошла на летището в черно манто и черна рокля. „Тогава беше страшно елегантна. Сякаш знаеше, че отива някъде“.
Близката ѝ приятелка Марта Баръмова твърди, че Паша Христова загива бременна от любимия си мъж. Тя сочи като източник на информацията си майката на певицата.
Близки до Паша твърдят, че никога не е влагала толкова сърце в изпълненията си, колкото през последните месеци от живота си. Тогава сякаш раздавала от любовта си към Фучо на публиката – така силни били чувствата ѝ.
По време на трагедията синът на Паша Милен е двегодишен, той е отгледан от баща си. Години по-късно Милен не спира да търси отговори за катастрофата, като обръща внимание на редица неизяснени обстоятелства. Той посочва и че смъртният акт на майка му е издаден два месеца след погребението. Предположенията за други версии на трагедията не са доказани. Милен умира през 2014 г. едва на 45-годишна възраст.
Все още няма коментари