Докога ще мълчим за гара Буново

И тази година с много шум и фанфари се чества годишнината от началото на възродителния процес. Състоя се на 25 декември и бе организирано от възродителя Лютви Местан – проводника на протурската политика срещу нас. Очакваха се и външният министър на Турция, както и други видни гости. Заради създалата се обстановка около Местан те не присъстваха.

Разбра се обаче, че Местан е смятал с това честване да постави началото на борбата за отцепване на Родопския регион. Жалкото е, че толкова години българските политици, историци и изследователи, както и сега, мълчат по въпросите, които изясняват възродителния процес. Защо не излязат със съпоставка колко са жертвите от българска страна и колко - от протестиращите мохамедани? Защо не се говори за жестокостите при атентатите и особено за взривения влак при гара Буново? Ако тогавашното държавно ръководство не се бе намесило, докога щяха да продължават атентатите и саботажите?

За всичко това в архивите на МВР има документи, за които се премълчава. Изследователи, антикомунисти и разни други преровиха всички документи и досиета от онова време, но за тези мълчат. Мълчат, защото истината ще лъсне, а тя не е удобна за някои „демократи”.

Преди години в писмо до президента Желев написах: „Господин президент, Вие често казвате, че страницата трябва да бъде прочетена, преди да бъде затворена. Прочетохте ли страницата за възродителния процес?”. Не ми отговори. Крие се истината да не би да се оневини тогавашното държавно ръководство и Тодор Живков. При един разговор по този повод Живков заяви: „Защо не отварят документите по възродителния процес, та да видят на какви ужаси ще се натъкнат. Не смеят, защото ще ме направят национален герой!”.

Не виждат ли нашите политици, държавници, изследователи и учени активните действия с всички средства на Турция срещу нас? Книги и филми с антибългарско съдържание се афишират навсякъде. Дори български академици и професори услужливо предоставят книги на турски държавници. Всякаква пропаганда и изопачаване на историята е ход срещу нас. В ход срещу нас е пантюркизмът. Често обезличават борците ни за свобода. Ботев – терорист, Левски – убиец, Вазов – архаичен, няма баташко клане, няма кърваво хоро, филмът „Време разделно” бил жесток и какви ли не гадости... Иван Костов ходи да се извинява.

Атентатите, кражбите от военните поделения, саботажите и заплашителните писма срещу държавното ръководство започнаха преди възродителния процес. В България имаше над 600 турски разузнавачи с агентурна мрежа (сега колко са – никой не знае). Подготвяше се мохамеданското население за реакция при подаден сигнал. Нелегалното им ръководство подготвяше искане при следващи сесии на ООН да поиска автономия със столица Варна. За тази цел разни емисари и активисти обикаляха страната. Те инструктираха хората с мохамеданско вероизповедание как да реагират при подаден сигнал. Дори семейства, работещи далеч от смесените райони, бяха посещавани и инструктирани. Целта беше при искането на автономия да излязат масово на демонстрация в подкрепа на искането и да се съпротивляват. Беше определено кой кого да убие при определени обстоятелства. Такива признания бяха направени в Котелско. След завръщането си някои изселници признали пред съседите си християни, с които дружелюбно са живели, че трябвало да ги убият.

Тези мераци не са отминали. Ако Турция влезе в Европейския съюз (а тя ще влезе заради протекцията на Америка), вождовете на мохамеданите пак ще поискат автономия. Ще кажат, че са над милион и искането им ще бъде уважено от Европейския съюз. Такава е целта на американците (чрез Турция) и на някои от европейските ни „приятели”. Начинанията се подновяват.
Затова пак ще кажа: Докога ще мълчим?
 
 
Христо Христов-Референта, Правец