Още като спираме край църквата, в очи се набива табелката на местната кръчмичка “Наклонката”. На масички под още неразлистената асма на маастичкаа (б. р. тук задължително има умалителна форма) и сладка раздумка местни мъжаги играят карти. За кибици - приоденци като нас, е невъзможно от раз да разберем как върви играта. Чуваме култовата фраза "Ле ти кажх пичи да граш?", което ще рече "Аз казах ли ти да играеш пики?".
Тук жените работат, мажете си седим дома,
е изненадващият отговор на въпроса какъв е поминъкът на местното население. Препитанието е долу в низината в хотелите на Банско. Всички предприятия в района са отдавна унищожени. Въпреки ритъма си на живот те, добърчани, не пропускат да отбележат празник или просто повод заедно да се повеселят.
Тогава, по стар български обичай, млади и стари извиват кръшно хоро на селския мегдан, огласявайки цялата околност с жизнерадостните си песни и възгласи.
Жителите на селото пазят живи своите традиции и фолклор, а прочутата група “Добърски баби” е гордостта на цялата община Разлог. В местното читалище “Просвета” репетират 3-те самодейни състава за автентичен фолклор. Самодейките съвсем не са престарели, всички са на възраст между 50 и 80 години.
12-те жени не спират да изпълняват песните на нашите предци.
Автентичният им фолклор, характерен за региона и запазен от векове, покорява всеки, който ги е чул
Пазителки са и на уникалния традиционен обред Водици (б.а. - така тук наричат Йордановден, който е и празник на Добърско).
Живеем с песента, тя ни подмладява, казва ръководителката на самодейния състав Смилена Попова.
Какво да ви говоря аз, идете вижте баба Катерина, тя е сляпа вече, но с акъльо си е млада, истински извор на знания, упътват ни към къщата на живата легенда на Добърско три нейни дружки. Усмихнати, любопитни, чисти като малки дечица, започват да разказват за чудния глас и феноменална памет на баба Катерина.
Покаапала е за моабет, иди е у жаалтата каашча, потропай на горнео джам и тя ще те покани, насърчават ме местнитеДокато се чудя удобно ли е да притеснявам старицата по време на следобедната й почивка, пред дома й спира един от внуците й. Без да се поколебае, отваря широко врата и ме кани в дома им, след което изчезва безследно (б.а. само час преди това местните ми обясниха, че в Добърско не се краде, къщите не се заключват, децата са добри, а снахите работливи).
Старицата ме посреща на крака и веднага щом се запознаваме, започва да ми разказва обаятелна легенда за селото. Тя гласи, че част от ослепените при битката в Беласица през 1014 г. Самуилови войници се заселват на това място, тъй като тук намерили облекчение от лечебната вода от аязмото. То е досами входа на уникалната църква “Свети свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат”, известна със стенописите “Иисус от космоса”. Днес хора от цял свят наплискват лицето си от водата му за здраве.
Според баба Катерина именно Самуиловите войни създали прочутата певческа Добърска школа. Нашето село е уникално, хвали се баба Катерина Будина. Ама дано се дигне на крака, че го закъсахме без работа.
Няма поминък за младите... навремето мама и татко седмина ни отгледаха, двамина братя и пет сестри беехме,
връща се в младостта Катерина и изведнъж запява жетварска песен. Като мома, като излезнех да паса овцете, все пеех, спираха работа момците чак от съседното село Годлево, оживява се бабата. С песни се разтушава душата, че е мака жетварска.
Уникалната баба събрала и записала де що намерила песни от древни времена, съхранени в паметта на местните. Катерина е загубила напълно зрението си и надежда да прогледне няма, но звънкият й глас и акълът не й изневеряват. Всеки ден тя излиза на пейката пред къщата си, а около нея се събират стари и млади да слушат стиховете и песните й.
Текст и снимки Поли БОЯНОВА
Все още няма коментари