Протестърите, БХК и Плевнелиев - с по един бежанец вкъщи

Ако човек направи фаталната грешка, без противорадиационен костюм тези дни да се зачете в текстовете на либералните съвести на отечеството, ще остане с впечатление, че някакъв див звяр върлува в пограничните райони и лишава от спокоен алкохолен сън грантовата журналистика. Оказа се, че основният враг на евроатлантическите ценности, НАТО и "Америка за България" са доброволните отряди, които бяха снимани как арестуват чужденци на границата. Само кратък преглед на част от текстовете може да доведе до скоротечна загуба на мозъчни клетки. Един от най-разбесувалите се по темата беше полупоетът Манол Глишев, който прилича на продукт на мрачно подсъзнание. В неговата словесна вакханалия доброволните отряди му се привидяха като оръжие за далечен обстрел на самия Владимир Путин. Поетчето обяви, че според него след бежанците същите тези щели да преследват "соросоиди" и да тормозят творческия цвят на нацията. Кадърът на „Протестна мрежа” Теодор Михайлов (единственият регистриран безработен в света, който си е купувал апартамент) създаде халюциногенното есе WELCOME TO DINKOLANDIA, където в типичната за десните интелектуалци мизантропия описа страната си като сбирщина на анцузи, мускули и безнадеждни пияници. Сами знаете как е - битката за грантовете е толкова безмилостна, че човек трябва да бъде оригинален в хейтърството си, за да се дореди от опашката за долари, която се вие пред новия посланик на САЩ у нас, да не говорим за US фондацийките, предлагащи пари срещу безделие и липса на съвест.

Нека да поясня тук, за да стане кристално ясно. Не приемам хайките за хора. Още повече не приемам законът днес да се използва като оправдание от хора, които в миналото си са показвали, че не го зачитат. Не вярвам в самоорганизирания лов на хора, пък били те бежанци, нарушители на закони или закоравели ислямисти. Най-малкото защото, ако тези, проснатите на земята клетници, наистина бяха обучени терористи, то гордо размахваните клипчета с тях щяха да показват нещо съвсем различно. Например как динковците търчат да бягат с писъци и "свински опашки", вързани на обички.
Прави впечатление обаче и нещо друго. А именно, че напоследък се прави отвратителен опит тези няколко мускулести момчета да бъдат изкарани основен проблем на държавата и заклеймени като най-големите престъпници на земята. Това вече е опит за груба подмяна на реалността, за радикална лъжа и пробутване на поредния опит за упойка на обществото. Кой е по-голямата заплаха за България - това, че групичка младежи са вързали двама афганистанци, или това, че в центъра на София, щедро отразена от медии, се учреди проердоганистка партия. На конгреса на тази партия развилнял се националист от Анкара обяви, че навсякъде, където се говори турски, е Турция, но това либералните съвести го пропускат в своите емоционални полюции за това колко кофти държава е България. Мълчанието по проблема ДОСТ е най-голямата хранителна среда за динковците. Няма как да е по друг начин. Пред очите на един цял народ държавата колективно се прави, че не вижда как дългата ръка на Ердоган се опитва да нареди своите пешки на нашата шахматна дъска.

Доброволческите отряди обаче си имат своя генезис, който не е от вчера. За 25 години в страната се обособиха цели региони, а в градовете - гета, от които държавата е абдикирала – там се краде безнаказано, убива се, а на върха на пирамидата стои местен партиен или безпартиен феодал. А това, че сега някой е започнал да връзва пришълците, съвсем не е защото българите са надъхани ксенофоби и зли маниаци. Истината е, че у нас никой за нищо не може да гарантира, камо ли че границата изобщо се охранява.
Пред очите на изплашения народ преди няколко седмици се проведе едно учение, което приличаше на телевизионно риалити, кръстено "Граница 2016", но в него взеха участие два хеликоптера и четири джипа. Властта вероятно е разчитала, че след подобно театро хората ще си легнат спокойни, че някой мисли за тяхната сигурност? Още след американската окупация на Ирак през 2003 г., направена на основата на една грандиозна лъжа, специалистите предупредиха, че в рамките на едно десетилетие ще започне мощна емигрантска вълна. Но въпреки това заради слепотата на своите елити, заради импотентността на интелектуалците си, заради слугинажа на политиците България започна да строи ограда по границата си с Турция едва през 2013 г. А тази ограда от година на година става все по-скъпа, защото тия, които сме избирали на избори, гледат да крадат дори и от националната сигурност.

На този фон на пълна политическа деградация и загубата на елементарното усещане за достойнство и сетива за заплаха е съвсем нормално да се появят тези, които да вземат закона в ръцете си. Това не е добър процес. Той е симптом за пълната липса на държава, но така или иначе трябва да сме наясно защо се появиха доброволните отряди. Те не са продукт на зловреден ум, те са рожба на политическото безвремие. И заради това, когато политическо ГМО като Румяна Бъчварова се разходи по три сутрешни блока в рамките на един ден, за да говори срещу тях, това е подлост. Бъчварова трябва да започне с качествен анализ на своята работа. Да сподели дали Гранична полиция върши своята работа както трябва и дали видеонаблюдението въобще работи. Министърката трябва да каже каква е атмосферата на границата и дали полицаите са мотивирани да вършат работа, защото си спомняме, когато един от тях свърши своята работа и случайно простреля афганистанец, той беше изкаран пълен престъпник. Когато шефката на МВР-то направи това, едва тогава ще има правото да се изживява като социален коментатор и телевизионен критик.

Разпадът на държавността обаче не е единствено и само естествен процес. С години се работи по тази тема, и то съвсем целенасочено. Един от инструментите за деградация се нарича Български хелзинкски комитет (БХК). В моменти на ужас си представям каква ли щеше да бъде България, ако представител на БХК оглавяваше изпълнителната власт. Всеки намек за патриотизъм вероятно щеше да се наказва с бичуване, защото в утопичния свят на великото либерално бъдеще нациите са измислица, а властва някакъв пластмасов наднационален хуманизъм, тоест всеки различен - с абсолютни права, останалите да пасат тревица и да пият студена вода. Не сме видели шефът на БХК да си е взел бежанец вкъщи, нали? За сметка на това, организацията му ражда текст след текст за това как държавата трябва да отвори моментално границите си. И също така ражда позиция след позиция срещу хората, които изпитват опасения от тази политика.
Този хелзинкски утопизъм, натикван насила в гърлото на населението, е като отрова. Защото той е противоестествен и най-важното - той не чертае никакво бъдеще. Бежанците са особено голям проблем за една бедна държава, но това не интересува либералните полуинтелектуални кючекини. На тях им дай да произвеждат моралистични текстове, които са неспособни дори да формулират качествено проблема.
Българският народ не е зъл, нито прост, нито расистки. Гледах един репортаж от границата тези дни - хората по селата от човещина посрещат бежанците, разделят хляба си с тях, дават им лекарства. Не защото така са им казали от БХК, а защото така смятат за правилно. Светът е колкото голям, толкова и малък, защото всички една душа носим и трябва да си помагаме. Но дори и тези хора смятат, че границата трябва да се охранява по-добре. Защото добре охраняваната граница подсказва, че има държава. Иначе тия на жълтите павета защо са ни, ако не да мислят как да имаме работа, достъпно образование, здравеопазване и спокоен сън. За съжаление, България е Аврамов дом – всеки влиза и излиза когато си иска, а тук прави каквото си иска. Само така можем да си обясним парадокса, че сякаш у нас на власт са БХК, „Протестна мрежа” и чуждопоклонникът Росен Плевнелиев, които при първо поискване ще сдадат властта на онази чужда сила, която им предложи повече пари и благи постове. Дали пък появата на тези групи с анцузите не е симптом, че имунните сили на народа за съпротива се събуждат, вярно - първо в най-лудите глави, но скоро може и интелигенцията да уври, кой знае. А дотогава доброволците ще бъдат изкарвани най-големите престъпници, за да могат другите да заличат следите на своето престъпление – убийството на една държава.