Светъл спомен за великденските празници в детството

Пред очите ми са милите спомени от великденските празници в началото на четиридесетте години на миналия век, преди Втората световна война. Тогава бях в четвърто отделение. Хората от четири поколения – младежи, родители и възрастни, живееха заедно в един дом. Те бяха много трудолюбиви, с хъс работеха на полето и отглеждаха домашни животни. Живееха задружно и с доверие един към друг. Никой не заключваше портата. Нямаше кражби, обири, побои. На село цареше спокоен живот. Вярата в Бог и Цар правеше хората смирени и щастливи. За тях християнските празници бяха дарени от Бога дни за разтуха и задружно веселие.

Великденските празници започваха с лазаруване – съботата преди Цветница. Преди това всички ученици в моето родно село Крушуна правехме репетиции. За лазаруване идвахме в училището в национални носии и с лазарски песни тръгвахме из селото. Стопаните с целите си семейства излизаха на улицата и ни приветстваха. Оставяха ни яйца в кошницата, която носим. Пожелавахме им весели празници и плодородие в стопанствата им. На следващия ден – Цветница, вратите на всички дворове бяха закичени с върбови клонки. Младежите и девойките отиваха на реката и плетяха венчета от върбови клонки. Пускаха ги в бързо течащата река, която извира от пещерата над водопада, и гледаха кои ще бъдат първенци. Следващата неделя е Великден. Деца, майки и възрастни жени си приготвяха нови тоалети, за да се представят на хорото. Всяко семейство боядисваше по една кошница яйца. Всички се събираха на поляните над селото. В центъра на празника бе духовата музика, майстори на дунавско хоро. Те свиреха с часове без прекъсване и се виеха весели хора. След това семействата се отправяха към своите домове, където пещта бе запечатана с плоча, за де се опече добре метнатото в нея агне. Ние бяхме винарски край и във всяко мазе имаше по бъчва червено и бяло вино. След кръшните хора агнето се вади от пещта, наточва се руйно вино и започва празничният великденски обяд.
Такъв беше нявга животът.
 
Акад. д- р Ганчо Попов, село Крушуна, Ловешко