Демокрацията направи живота ни по-черен и от Ада  

Вече повече от 30 години живея на тая земя, откакто демокрацията ни напиня от всички страни, та направи живота ни по-черен и от Ада. Ама язе се чудим на нашите пенсионери защо дават мило и драго за оцеляване и да пълнят гушите на обикалящите ни измамници и обирджии. Европейското бъдеще ли ги мами, партийните голи обещания по време на избори, или...

Моя милост е наопаки – писна ми от тая беднотия и затова мечтая да умра! Че защо да тежим като воденичен камък на семейния бюджет и да чакам залудо ново увеличение на мизерната ми пенсийка с десетина левчета. А начини за умирачка – колкото щеш! Обаче нали нямам опит в това отношение, започнах съвсем левашката. Най-напред гладувах близо месец, от което кръвното ми се нормализира, дори изчезнаха болките ми в колената, та започнах да търча като момче. През зимата изключих парното и пак продължих да плащам на топлофикация, за да могат да си живеят като царе, ама не пукнах от студ. Сетне предприех и друга мярка – залових се да копая кладенец и прехвърлих планина от земя без почивка. Останах кожа и кости, но пустата умирачка все не идваше и не идваше.

Търпението ми се изчерпа напълно. Тогава си купих шише с отрова, надигнах бутилката и я изпих до дъно. Зачаках умирачката, но нищо не стана! Отровата се оказа чисто менте... Седнах пред иконата на св. Дева Мария и взех да се моля да ми прати смърт като избавление от този проклет мизерен живот. От горещите ми молитви ли, от що ли, не знам, но една заран наистина умрях. Зарадвах се и бързо полетях към небесното царство на сребристите криле на едно ангелче. И за моя радост попаднах точно там, където ми е мястото – в Ада, до врящите казани с катран. Охраняващите ги дяволи, като ме видяха, побегнаха презглава. Обаче тарторът им, Сатаната, ги спря и рече:

- Не се плашете, бре! Нищо че изглежда толкова грозен и страшен! Добър човек е, познавам го отдавна... А по душа е истински ангел!Сетне нареди:

- Твойто място не е тук, а в Рая!

Не след дълго стигнах пред райските врати. А там ме чакаха св. св. Петър и Архангел Михаил. Двамата ме гледат и се чудят какво да ме правят.

- Слушай, Петре! – престраши се Архангел Михаил. – Това грозно чучело по никакъв начин не трябва да го пускаме вътре. Ще изплаши пpaведните, пък и ще бъде голям срам за рая ни...Свети Петър помисли, прехвърли два-три пъти дебелата връзка с ключове и рече:

- Право думаш! Я иди виж досието му – има ли грехове и за какво са?Скоро св. Архангел Михаил се върна с дебела папка и докладва:

- Има, има грехове! Ненавиждал е дългогодишното управление на ГЕРБ и ги е наричал мутри. А това е грях...

- Е, това не са кой знае какви грехове. Други има ли?

- Ами той се мисли за Бог...– Как така?! – възмути се свети Петър.

- Искал всички хора на земята да бъдат добри и уважителни помежду си, а не да се мразят като депутатите в парламента, което дори и нашият Бог не можа да постигне. Кой го знае, може и срещу нас да се опълчи и да настрои праведниците в Рая. Не го ли виждаш, няма страх от нищо!

- Ами тогава да го върнем обратно на земята да си тегли демократичното тегло, както Бог му е отредил – съгласи се свети Петър.

Сетне извика едно сребристо ангелче и му нареди да ме върне обратно на земята. И докато аз се опитвах да събера последни сили, за да протестирам срещу тази жестокост, чух гласа на доктора:

- Слава Богу! Прескочи трапа... Язък ми за мерака и главоболията!
  
Спас Вутев, гр. Елин Пелин