„Бузлуджанци“ – патиланци, стари втръснали муцуни

Бузлуджанци – патиланци. Събралите се в НДК неотдавна бивши и настоящи социалисти, основатели на новото вътрешнопартийно обединение „Бузлуджанци“, в по-голямата си част са си изпатили от сегашното ръководство на Столетницата. Обединява ги несъгласието с политиката на лидерката на партията и приближените ѝ. Някои от тях създаваха през годините свои партийни проекти, но почти нито един не просъществува дълго и не остави кой знае каква следа в политическия ни живот. Формално някои от тях е възможно наистина да са членове на своите партийни недоносчета и затова от партийното ръководство на БСП са улеснени лесно да ги разобличат.

Лидерът на обединението е начело и на софийската организация на БСП, а плътно до него е и неуспялата лява кандидат-кметица Мая Манолова, има един бивш президент, бивш партиен лидер и бивш шеф на ПЕС и други изтъкнати партийни функционери от близкото минало на партията. Приемат името „Бузлуджанци“ в чест на създателя на партията Благоев и съзаклятниците около него преди повече от век. И тук именно прозира основният проблем на съвременната българска левица, ако въобще може да се говори за такава. Тези хора така и не разбраха, че в политиката минало има, но важно е настоящето. И всичко, което се прави днес, по някакъв начин ще рефлектира в бъдещето на партията. Със стари и втръснали муцуни ново начало не може да има.

БСП се свлича към дъното и рано или късно ще се окаже там. Ако ще се прави нов ляв социалдемократически проект, той задължително трябва да е с нови политически личности. Непознати, харизматични, невтръснали на електоралната лява общност. А и хора, които да увлекат и да се харесат на неутралните и незаинтересованите от политиката. А това с обръщане назад и метани към Бузлуджа няма да стане.

Без лява политика в ЕС не може. Както не може и без стабилна десница, не като тази сегашната, която също върви по пътя на саморазпада и самоунищожението. Без нормални десница и левица българският политически живот е обречен да бъде в ръцете на триадата Радев – Борисов – Пеевски. А това е латиномоделът. Едва ли има нормален българин, който иска това да продължава.
 
Станимир Радев, Плевен