Ало, депутатите! Господ бави, но не забравя

Горко на хората, които не знаят смисъла на своя живот. Повече от 15 години бившите управляващи губеха от живота си да направят един цял народ нещастен. Това, което натвориха, ги унижи завинаги. Цицерон е казал, че царете не могат да искат от народа добродетели, когато му дават примери на безброй пороци. Разбра се, че не може да има богата и просперираща държава с никакви заплати и пенсии. Показаха на цял народ, че животът, парите, истината са там, горе във властта. Всичко друго в България е фалш, лицемерие, задкулисие и измама. Всички се врат отново и отново във властта, защото по-доходно, по-сигурно място от нея няма!

И се питаш как бедният средностатистически българин оцелява без власт и пост и как на тези все не им стига и как лакомията им няма насита? Навярно бидейки веднъж във властта, отлично знаят какво още не е разпарчетосано, та така със зъби и нокти стискат тази пуста власт? Че кой от нас, драги читателю, се разделя с работата, която е работил десетки години, получавайки толкова пари и имоти? Никой, защото това, с което те „дарява“ властта, не го дава ни училището, ни цехът, ни институцията. И много важно, че файдата от такива е никаква. Каквито са били в професиите си, такива са и като кметове, министри, депутати. А показалите некадърност, вместо да бъдат изхвърлени завинаги от властта, се катерят на най-високи постове. Не е важен КПД, важно е спокойствието им, да дремят като мисирки, да дъвчат дъвката, да решават кръстословици. На колко от тези 240 сме чули гласа? Те знаят, че колкото и да бездействат, тлъстата депутатска заплатка върви. Но виж, с учителя е друго. Той трябва да е отлично подготвен, за да се изправи пред учениците си. Освен това над учителската глава вечно тежат черни облаци – директор, инспектор…

А над депутатските глави и игрички е само Господ. Е, да, той гледа, бави, но не забравя! Мъдрите са казали, че човешкото око е ненаситно и че никога не е късно да станеш за резил. То родните не само за резил станаха, но и за смях, но са закачени все там, за властта. И колкото са по-разюздани, некадърни и неадекватни, толкова са по-устремени към нея. Заради такива България отново е пред избори. Разбира се, не в предизборен режим, а в режим на неспиращи лъжи и популизъм. Да, „честността и почтеността са твърде скъпи подаръци, за да ги очакваме от евтини хора“. Затова народът трябва да влезе в режим на осъзнаване, че почти всички управлявали до днес са олицетворение на наглост и крадене и да вземе своето категорично решение. На изборната сергия има всякаква стока, но ние да изберем най-качествената – тази, която наистина ще помисли за нас и за България!

Валерия Стефанова, Лондон