1 май – един отмиращ празник за социалистите  

Първомайският празник на труда за социалистите все повече заприличва на отбиване на номера, на отмираща традиция, която се провежда не толкова за реално трудещите се, а за възрастните ветерани. Тези, които са напуснали отдавна трудовото поприще, но трябва да бъдат съхранени не за възхода на лявата идея, по-скоро за реанимиране на една отмираща празнична традиция.

Наистина има нещо архаично и противоречиво да не работиш един ден, обявявайки го за празник на труда. На естрадата в Борисовата градина 200-300 души под палещите лъчи на слънцето се опитваха да се върнат към традициите на соцпразника от едно време. Не им се получаваше кой знае колко. Гледаха разсеяно естрадата и коментираха какво прави тяхната партия в коалиция с оня... Други ги успокояваха, че и навремето с царя било така, ама веднага се намира някой да опонира за целувката на Орлов мост, дето им изяла главата. Трети нападаха Корнелия, някои я защитаваха, въобще пълно объркване и подчертано непразнично настроение. Естествено, поде се и темата за пенсиите, за труда, който са хвърлили през годините, и за сегашната мизерия в живота им.

Председателят на партията обикаля наоколо, събира вяли овации и тук-там по някое ръкостискане, опитва се да повдига празничния дух между интервютата, които дава на медиите. Другарко и другарю са обръщенията, които сякаш реанимират едно минало невъзвратимо и които предизвикват усмивки между малцината млади хора, дошли по-скоро да доведат и придружат своите възрастни близки. Чуват се и радостни възклицания, когато се срещнат приятели и познати, които отдавна не са се виждали. Добре че поне времето бе типично пролетно, слънчево и топло, та бе възможно хората да се порадват на спомените и миналото си.

Иначе настоящето е разочароващо и по отношение на политиката за тяхната партия, и по отношение на живота им. Естествено, за руснаците братушки не се произнася и дума официално, но те си присъстват в разговорите между старите. А встрани от естрадата стоят свити и прибрани червените трудови знамена. Както и социдеята май също свиваща своето знаме и преминаваща безвъзвратно в историята в този си вид.
 
Никола Ненчев, София