Медсестри едва не убили щерката на Дарина Павлова

Малката дъщеря на Дарина Павлова от покойния бос на „Мултигруп“ Илия Павлов е минала през 9-те кръга на ада. Преди месеци Паола разкри, че от 15-годишна страда от рядка гинекологична болест, наречена ендометриоза. Фаталното при това заболяване било, че постепенно засягало различни вътрешни органи, а последствията можели да бъдат необратими.

При Паола първите симптоми се обадили още в тийнейджърските ѝ години, когато започнала да изпитва странно неразположение, остри спазми в корема, които водели след себе си прилошаване. Години наред тя припадала дори пред очите на майка си и след дълго лутане по лекари най-после установили какво ѝ е. Лечението обаче се оказало твърде трудно, а Паола не се чувствала добре психически. За да се справя с терзанията си, тя разказва за проблемите в социалните мрежи. Последната ѝ публикация е към нейна снимка, на която се виждат белезите от всички медицински интервенции, на които е била подложена.

„Това е портрет на болката. Белезите ми. Ето какво не виждате: Времето, когато ми слагаха инжекции в очите. Времето, когато ми отстраниха сливиците, защото бяха постоянно инфектирани. Аз съм алергична към почти всичко (включително амоксицилин и пеницилин), така че не мога да се преборя с никоя инфекция. Когато ги отстраниха, лекарите откриха частици от зъбите ми в сливиците. Времето, в което почти умрях в моето училище интернат от споменатата алергия. Тази история е твърде дълга и заслужава своя собствена публикация един ден. Времето, когато същите тези медицински сестри, които почти ме убиха, ме държаха, докато ритах и ​​крещях от болка, молейки ги да ме заведат на спешна помощ.

Времената, когато премахваха полипи от вътрешността на матката ми, докато бях будна. Винаги казват, че няма да боли. Винаги боли. 12-седмичните инвазивни и сериозно неудобни процедури след операция. Реката на безкрайните сълзи, защото операцията „не даде резултат“. Новите болки (след операция), които никога не съм познавала досега. В момента, в който тялото ми отхвърли вътрешноматочното устройство и започнах да кървя по целия етаж на китайското посолство. Настроението се променя от всички лекарства (хормонални и обезболяващи). Запекът. Болката в рамото, диафрагмата и гърдите, която идва месечно, като ужасен близнак за мен. Гаденето. Болезненото ходене до тоалетна и пукане (да, почти всеки път). Тревогата, която изпитвам за следващия път, когато болката ще удари, още преди това да е приключило. Безбройните часове по телефона с лекари и застраховки. Самоубийствените мисли, когато болката стане толкова лоша, че всичко, което искам в този момент, е да умра“, пише Паола.