Преди коронавирусът да затвори границите на света обаче, д-р Кунчев изповядвал максимата да не влагаме в материални придобивки, а в изживявания. Любопитството му към чуждите култури през годините го е отвеждало на някои от най-екзотичните места по света.
Снимките в официалния му профил в социалната мрежа във фейсбук са запечатали спомени и моменти от всичките му далечни воаяжи. Сред топдестинациите, които главният здравен инспектор е посетил, се нареждат Мали, Египет, Тунис, Индия, Китай, както и редица европейски градове и държави, като Малта, Англия, Португалия, Албания, столицата на Холандия – Амстердам, Стокхолм, Будапеща, Истанбул и редица други.
Негов спътник в пътешествията и в живота е съпругата му, с която споделят страстта си към екскурзиите. Тя също е лекар по призвание и професия. Понякога ги придружава и техният син – Тодор, който е гордостта на семейството. Завършил е Първа английска гимназия в София, а после е последвал примера на татко си и се дипломирал в Медицинския университет през 2014 г. Към момента е едни от най-добрите невролози в Александровска болница. По-рядко към тях успява да се присъедини дъщеря им, която се е установила в Берлин и гради кариера в сферата на комуникациите.
Доц. Кунчев е тракиец, коренът му е от Симеоновград. Никой във фамилията на главния държавен здравен инспектор не е изкушен от медицината – баща му е бил счетоводител, майка му е работила в общината. Назад в родословието са застъпени всякакви професии.
„В математиката и физиката не съм си представял реализация. Не знам как точно се насочих към медицината, бях решил твърдо, че ще кандидатствам хуманитарна специалност с биология или химия, защото ми бяха интересни. Логично първият избор беше медицина – утвърдена професия, уважавана. Не мога да кажа обаче: От малък мечтаех… Знаех, че това е съдбата ми… Но и никога не съм съжалявал за избора на професия и за специалността, която се оказа изключително интересно нещо и с необятни възможности за работа“, споделя доц. Кунчев.
Освен по пътешествията епидемиологът се увлича и по театъра, филмите и литературата. „Книжното хоби се конкурира с насладата от музиката. Установих, че имам вътрешна необходимост от музика, тя е изкуство на друго ниво. Ако дълго не съм ходил на симфоничен концерт, усещам липса. Не на запис, въпреки че при съвременните средства можеш да си пуснеш всичко на най-добрите оркестри в света с невероятно качество, но имам вътрешна необходимост да съм в залата“, споделя лекарят, който е почитател на Хайдн, Вагнер, на Брамс, Бетховен, Моцарт.
