Предлагаме ви един набор от снимки за трудовото всекидневие на нашия народ от времето на социализма. Снимките на са подбирани нарочно с цел да лустросат миналото – просто това се намира в архивите. Предлагаме ви да ги разгледате и да прецените какво сме загубили и какво сме спечелили от т. нар. демокрация.
Заводи, централи, командни зали, електроника, строителни скелета, плодородни полета... и най-важното хора. Хора, които се гордеят със своя труд - тъкачки, енергетици, строители, химици, металурзи, кооператори. И странно – в този „мрачен” социализъм всички са усмихнати!? Личи си, че се трудят с пълната убеденост в правотата на това, което правят. Убеждават и нас, сегашните зрители, че се трудят за себе си, а с това - и за родината.
А сега какво!? В заводите машините отдавна са демонтирани и пратени за скрап, повечето ядрени реактори бяха затворени, родните поля бяха разпарчетосани в „реални граници”, за да спънат тракторите и комбайните, столовете се закриха, за да могат работниците в торбички да си носят хляб и сирене и да ядат където и каквото им падне. А безработицата е ужасяваща и изпрати хората на улицата или на гурбет. И като резултат от „демократичните” промени България се озова на последно място в Европа, кажи речи по всичко. Първи сме обаче по болестите, по изчезване на населението, по неграмотност и по какво ли още не.
Въобще „Пей сърце”. Да, ама на никого нито му се пее, нито му се смее.
