Върколак дебне в сръбско село  

В малкото сръбско село Калище, сгушено сред планините на Западна Сърбия, легендите за върколаци живеят сред хората от векове. Тези истории се предават от поколение на поколение, всяват страх и мистерия, които обгръщат местната култура и идентичност.

Според една от най-известните легенди в селото живял мъж на име Милош. Той бил обикновен ловец, известен със своите умения и познания за горите. Една нощ, по време на пълнолуние, Милош изчезнал безследно. Селяните били озадачени, но не подозирали, че предстои да се изправят пред нещо ужасяващо. През следващите няколко нощи жителите на селото започнали да забелязват странни и агресивни вълци, които нападали добитъка им. Вълците били необичайно големи и свирепи, сякаш водени от свръхсила. Хората започнали да свързват тези нападения с изчезването на Милош и се зародило подозрение, че той може би се е превърнал във върколак.

След няколко дни Милош се завърнал в селото, но бил изключително измъчен и не помнел нищо от времето, през което липсвал. Той разказал на селяните, че се е събудил в гората, облян в кръв, но без никакви спомени за това какво се е случило. Жителите били ужасени и започнали да го избягват, убедени, че той е под властта на зловещо проклятие. Селяните решили да наблюдават Милош през следващото пълнолуние, за да разберат дали наистина се превръща във вълк. Те го заключили в една стара плевня и застанали на стража. С настъпването на нощта и изгряването на луната пред очите им се разиграла ужасяваща трансформация – Милош започнал да се превръща във вълк, кожата му се разтягала, а костите му се променяли, докато накрая пред тях не стоял огромен вълк. Тази гледка ужасила всички, но те знаели, че трябва да действат. Потърсили помощ от местен знахар, който бил известен със своите магически способности. Знахарят извършил ритуал, който включвал специални билки и заклинания, за да върне Милош в човешкия му вид и да го освободи от проклятието. Според разказите ритуалът бил успешен и Милош бил освободен от зловещото проклятие на върколака. Той благодарил на своите съселяни, но животът му повече никога не бил същият. Хората от селото продължили да го избягват, а Милош живеел в уединение, далеч от останалите.