Как с мъжа ми си купихме първия цветен телевизор от ЦУМ

През 1979 г. голямата мечта на семейството ми – мъжът ми - лекар, аз - журналист, дъщеря ни малка, беше да си купим цветен телевизор. Само че тази мечта се оказа много трудно осъществима.

С връзки научихме, че  ще ги пускат в ЦУМ – търговската емблема на социалистическата ни столица. Дори една продавачка, близка на сестра ми, под сурдинка ни поoшушна датата – 20 април сутринта. Но ако искаме да се сдобием с телевизора, трябва някой да се нареди на опашка и да будува цяла нощ. За да бъде пръв, когато отворят големия магазин.

И така, мъжът ми, увит във вехт шлифер, се инсталира пред ЦУМ още в 9 часа вечерта. Приготвих му кутия цигари „Стюардеса” и стъклено шише с вода. Някой обаче вече беше изготвил списъка на чакащите и той се оказа 9-ти. Това не го обезкуражи. Макар и дълбоко ненавиждащ пазаруване и всякакви магазини, за да угоди на мен  и детенцето, татко ни чинно прекара нощта, опрян върху каменната стена под витрините на ЦУМ. На всеки кръгъл час „отговорник” за списъка старателно отмятал имената в него. Ако те няма – сбогом на реда, отпадаш! Така отписал поне 15 души. С развиделяването напрежението пред входа на ЦУМ станало нетърпимо. Списък, списък, но поне 50 - 60 фенове на модерната електроника се притискали като копърки пред дверите на магазина.

Точно в 8 ч. те се отворили и тълпата се юрнала по стълбите нагоре без да чака асансьорите. Защото техниката се продаваше на последния етаж. И макар че тогава бяхме млади, силни /и хубави!/, мъжът ми изостанал в зверския маратон. Когато стигнал до щандовете - от телевизорите вече нямало и помен. Нахалници от последните места в списъка, както  и дошлите пред ЦУМ 10 минути преди да го отворят, доволно размятали  в ръцете си безценните касови бележки и чакали пред касата да си платят.

Детето се разплака, а ние започнахме да търсим в обявите по вестниците някой да продава цветен телевизор. Намерихме един в гаранционен срок и с такси се озовахме на адреса в Модерно предградие. Заварихме 4-ма бараби в двора на малка къща, които пльокаха карти, а по мечтания телевизор, също в двора, течеше някакъв мач. Броихме париците, качихме техниката на таксито – и в къщи. Като отворихме документа за гаранцията на телевизора разбрахме, че са ни излъгали. Срокът беше подправен и техниката беше доста вехта - на повече от 4 години. Хайде обратно, върнахме я. И така пак останахме без цветен телевизор.