Как Пенчо Кубадински ми помогна да намеря пари за ловното стопанство

През 60-те години на ХХ век към Министерството на горите бяха създадени 18 държавни ловни стопанства. Държавата отпускаше 12 000 000 лв. годишно за ловностопанските мероприятия. В сумата влизаше и изплащането на щетите, евентуално нанесени от дивеча на селското стопанство. От износ на дивечово месо и организирания международен ловен туризъм държавата получаваше по няколко десетки милиона лева приход годишно. По-важното беше установеното природно равновесие и научното стопанисване на дивеча. Имаше фанатизирани пазители на дивеча, които извършваха компетентно подборния отстрел. В резултат на това България беше една от водещите страни в трофейното дело. Някои от тогавашните държавни ръководители активно ловуваха. Водеха и гости. Често при такива ловувания се решаваха важни държавни въпроси в полза на България.

Пенчо Кубадински бе член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на НС на ОФ. Беше ловец по душа и неофициално ръководеше ловното движение у нас. През 80-те години бях директор на ловното стопанство „Кормисож“ в Лъки, Смолянско. Кубадински често идваше и беше ми дал указание за някои ловностопански строежи. Беше обещал, че ще осигури такива средства. Но 1984 г. беше сушава. При такива случаи правителството вземаше извънредни мерки за компенсиране на загубите. Пристигна Кубадински и го попитах за средствата. „Няма, шефе, годината е сушава и сме взели решение да не даваме средства за непроизводствени разходи.“ „Ама аз съм работил и плащам от оборотните средства, та няма да имам за заплати“ - поясних му аз. „Казах ти - няма“. С бай Пенчо играехме и на карти, той загуби и на тръгване пак го подсетих за парите. „Ай сиктир бе, ела в София!“ - сърдито ми подвикна той. Не се бавих, отидох в София и му се обадих. Запита ме защо съм отишъл. „Дошъл съм да получа една ловна карабина от министерството... та като дойдете и сте си забравили вашата, да има с какво да стреляте“ - дяволито му подметнах. „Ела тогава!“ - покани ме той. Отидох и пак му поставих въпроса за парите. Той набра по телефона министъра на финансите Белчо Белчев, обясни за какво са и накрая му каза: „И се дръж добре с хората, че идват избори“. Министърът ме повика. На другия ден се озовах при Белчев с писмо. Трябваха ми 10 000 лв., ама аз бях написал 20 000. Известно бе, че никога не даваха колкото поискаш. Погледна Белчев писмото, позавъртя се на стола, изпъшка и каза: „Нямам реализация на бюджета, сега ще ти дам 15 000, пък после ще видим“. Рекох си: „Берекет версин!“.
 
Христо Христов