С всичките му кусури и дефекти не може да се отрече, че по време на соца имаше добре изградена система от столово хранене. Във всяко училище, висше учебно заведение, завод, институт, фабрика имаше стол, в който хората можеха да се хранят на съвсем прилични цени.
Е, нямаше огромен избор и качеството не беше най-високо, но храна имаше навсякъде. Дори и когато започнаха затрудненията през 80-те години с набавянето на хранителните продукти, столовете хранеха своите служители, работници, студенти и ученици, кооператори. Естествено, най-честите ястия бяха боб с наденица, месо с ориз или картофи, мусака. От супите преобладаваха пилешка, топчета, бобена чорба или леща. Десертите бяха небезизвестното и масово нехаресвано малеби или разреден компот, а пък през летните и есенните месеци ябълки или грозде. По-големите и по-мощни икономически предприятия предлагаха и по-голям избор, а някъде дори имаше възможност да се избира и между постни ястия – фасул, леща и чушки с доматен сос. Имаше и възможност да се взема храна за вкъщи, всички помним термосите или онези тройни котленички, които побираха по две порции първо, второ и трето ядене. Много работещи майки изхранваха децата, че и семействата си със столова храна. Беше евтино, профсъюзите дотираха цените и на хората им беше изгодно.
А и тогава сякаш нямаше такава висока претенциозност по отношение на ястията. Топлият обяд с прясно приготвена храна беше предпочитан пред други възможности. Отделно във всяко по-голямо предприятие имаше поне две-три лавки за продажба на закуски сутрин, идваха винаги пресни, приготвени през нощта и рано сутрин преди смяната хората минаваха през тях за закуска. В редица големи предприятия имаше и традиция да се откриват магазини за хранителни стоки, от които също се пазаруваше както за обяд, така и за вкъщи.
Много често столовите се използваха за банкети по случай празници – Нова година, 8 март и естествено, Девети септември. Често на тези банкети се канеха известни певци, актьори – хумористи, и банкетите се съчетаваха и със съответните концерти и смешни скечове.
В училищата освен обяд се предлагаше и закуска за първата смяна ученици. Това беше огромно облекчение за родителите, а и децата се радваха. Готвачите работеха от години на едно и също място, текучество нямаше и хората, освен че ги познаваха, знаеха и кой на кое ястие е майстор.
Днес вече не е така. То предприятия, фабрики и заводи няма, естествено и столовото хранене, ака го има, е свито до символични размери.
Иван Стоилов, София
Все още няма коментари