Амос Оз: Юда е най-големият християнин

„Юда“ е романът, който съм писал цял живот. Това признава световноизвестният израелски писател Амос Оз по повод новата си книга, която публикува след близо три години. В нея един от най-обещаващите кандидати за Нобел навярно е вписал свои черти. Студентът Шмуел с неговото философско есе за „Христос през погледа на евреите“ носи духа на младия Оз. „Юда“ е на пазара с емблемата на Миленум, както и почти всички книги на емблематичния автор, издадени у нас. Романът е по върховете на читателските класации по света, а вече и тук.

Оз е вложил в „Юда“ толкова пластове, че в съзнанието на читателя сюжетът върви едновременно и като камерна пиеса, и като исторически кино епос с елементи на политически трилър, като военна драма и като любовна история. Неминуемо Холивуд ще захапе този апетитен залък и няма как да не го гледаме на голям екран.

На какво ще напомня този епос? Представете си „Английският пациент“! Трима души и между тях някаква неизказана история, която тегли напред действието, унищожително дразейки любопитството и една любов. Един безпомощен човек, жена, която се грижи за него, и един младеж - нейния любовник. Отшелници сред хаоса на Втората световна война.

В Юда имаме подобна постановка, но с различно разпределение.

Времето - 1959-а - десетина години след официалното създаване на държавата Израел с цената на много кръв и заявената готовност да се живее сред постоянно напрежение и в ситуация на смъртна опасност. Мястото – Йерусалим – пристъпваме зад мрачните стени на тайнствен, самотен дом. Домакините – старец и жена на средна възраст. Тя наема младеж, който да прави компания на възрастния човек по няколко часа на ден. Темата – предателството не е това, което смятаме, че е!
Оз признава, че изпитва симпатия към тези, които „погрешно са възприемани за най-големите изменници“. Според него това са просто хора, изпреварили времето си, по-верни и предани на идеите от всеки друг.

Аргументите – на едно и също място – в Йерусалим, в два различни исторически момента – на разстояние от около 2000 години, двама човека – предани, мъдри, лоялни – са обявени за предатели точно заради добрите си намерения. Намерения, които щяха да спестят на еврейската нация катастрофални проблеми.

Първото псевдопредателство е това, заради което евреите са подложени на годения и омраза от страна на християнския свят. Юда е олицетворението на това предателството, той е човекът с клеймото на позора, довел и до Холокоста. Втората „измяна“ е политическа. Един смел човек се е осмелил да предложи евреи и араби просто да живеят заедно в мир, без да се създава независимата държава Израел, за да се избегнат кръвопролитията. Но това е било възприето като предателство сред народа му и той е заклеймен. Но не е ли бил прав точно той - "предателят", се пита Оз. Защото и най-големият му противник се чувства оборен, когато разбира за смъртта на сина си, паднал в битка с арабите. Точно това зверско убийство се забива като пирон в съзнанието на читателя – и оставя отпечатък, който няма как да бъде изтрит. Един малък, но генерален, епизод, в който получаваш неочаквано силно сътресение!

И другият "предател" – Юда - оказва се не е бил такъв. Той е, напротив, единственият истински християнин. Искариотски най-много от всички е обичал Исус и е искал да му помогне да докаже своя божествен произход. Измислил е план, в който Назарянина трябва да бъде разпнат, за да слезе демонстративно от кръста и така да изтрие всяко съмнение в своята личност и да донесе незабавно спасение за душите. "Това е ултимативен ПР ход" обяснява в свое интервю Амос Оз. Защото чудесата на Божия син в малките села си остават в сферата на мълвата, а в Йерусалим "като пред телевизионните камери" Исус е трябвало да се спаси и да се легитимира официално. Но - уви, Исус умира съвсем по човешки. А с него умира и Юда - самоубива се, недочаквайки възкресението, съжалявайки за грешката си. Но все пак благодарение на него се ражда християнството. Това е посланието на Амос Оз. Той не само реабилитира Юда, още повече – издига го в култ като най-верният последовател на Христос.

"Понякога да те нарекат предател е знак за чест – също като да те наградят с орден. Предателят в някои случаи е човекът, готов да направи онова, за което другите не смеят и да помислят. Това ме въодушевява", разсъждава пред в. „Ню Йорк Таймс“ авторът. Тези идеи в романа изплуват през една друга тъкан – на страстно интимно привличане и студено, безразлично отблъскване. 25-годишният Шмуел е динамото на историята. Той се влюбва във вдовицата Аталя – жена на 45, която може да му бъде майка, и чието сърце е вкаменено завинаги. Дали и доколко може да я има? Каква е връзката между тази жена и стария Валд? Как попада в прегръдките на тайнствената си домакиня и в тези на самотния господин? На мястото на кого е там? И какво научава за себе си? Безброй въпроси, които държат любопитството на щрек до последната страница.

Повече за романа "Юда" на Амос Оз може да прочетете в milleniumbg.eu