Искам първо да напомня на възрастните, да кажа и на младите какъв бе животът в българските села. Само преди тридесетина години във всяка къща в селата живееха по три, а някъде и четири, дори пет поколения, прародители, техните деца, внуци и правнуци. Живееха задружно с уважение, в съгласие и взаимно почитане. Кипеше живот в труд и веселие.
За Великден всички възрастни и млади, жени, деца, бедни и богати излизаха на площада или на поляните край селото с нови премени да празнуват заедно светлите празници. А към обяд всички се отправят към дома си, където ги чака в селската измазана пещ печеното агне и червено руйно вино от собствените лозя. А на 1 май дълги софри на поляните край селото, семейства и близки с техни гости по родове подредени, а пред всеки печено агне. Глъчки, закачки, песни.
Животът бе спокоен, домът и имуществото сигурни, селският пъдар с карабината бди. Спомням си като дете в моето родно село човек, посегнал от чужд бостан диня да откъсне, пъдарят го накичва с коренища от дини и така го води през цялото село. Никой дворна порта и врата на къща не заключва. Хората не напускаха селото, защото освен селскостопанската работа за младите имаше цех, който произвеждаше части за завод в съседния град.
В тези години България имаше девет милиона жители. А след 30 години „демокрация“ и разруха в границите на страната сме едва 4,5 милиона.
Сега в много китни села, някога гъмжащи от хора, останаха само възрастни, дете се не ражда, само погребения. Има села с по десет, с по двама, а има и с по един възрастен човек, които си чакат края на земния живот.
Никъде в такова кратко време не се е случвало пълни с живот села да опустеят, домовете да станат развалини, а земята да притежават, изкупена или под аренда, арендатори, владеещи от десетки хиляди до няколкостотин хиляди декара. И за това те плащат рента по 30-50 лв. на декар при доход от този декар няколкостотин лева. А в ония добри години, който даде имот на някого да го обработва, получаваше 50% от добива. Арендаторите в жажда за бърза печалба сеят рапица, жито, сега слънчоглед. Засеят и ожънат с техника и направо на корабите за износ. Внасяме месо, яйца, мляко и техните производни, с които някога задоволявахме нашия пазар и имаше за консервната промишленост и за износ. Страната ни беше рай, произвеждащ всичко, което сега внасяме.
Акад. д-р Ганчо Попов, ректор на НБУ „Трета възраст“
София 18°
Видин 22°
Враца 19°
Русе 22°
Варна 35°
Бургас 32°
Пловдив 37°
Все още няма коментари