Последният жив модел на Майстора подкара 90

Последният жив модел на Владимир Димитров-Майстора – Боянка Аракчиева, посрещна своя 89-и рожден със семейството си и близки приятели в Кюстендилско. Като 8-годишно момиче през далечната 1943 г. тя застава пред прочутия художник в родното си село Шишковци, за да се превърне в едно от най-разпознаваемите лица в изобразителното изкуство – това от картината „Момичето с ябълките“.

Тържеството за рождения ѝ ден се проведе в град Рила, чиято природа и атмосфера рожденичката обожава.
Празникът ѝ бе уважен и от стотиците участници във фестивала „Балканска черга“, с който от години е тясно свързана. Там Боянка Аракчиева е специален гост и винаги получава многобройни поздравления.

„Поне 200 снимки направих. Всеки искаше да се снима с момичето от картината. Усмихвах се през цялото време“, сподели Боянка. И разказа, че е почерпила за личния си празник в местното читалище и Дома-паметник на Майстора. А след това празнували семейно със сина, снаха си, скъпи гости от Лондон... „Гости от Лондон имах, с бебенце. То е мъничко и не можа да усети празника на баба, но майка му и баща му бяха много доволни“, сподели тя.

Боянка не пропуска събития, посветени на Майстора. Както на 1 февруари, когато е рожденият му ден и когато се връчва Националната награда за живопис, носеща името му, така и през септември, по време на фестивала „Балканска черга“, когато с несломим дух Аракчиева се хваща на хорото в центъра на Шишковци.

„Три дни – храна в изобилие, танци, красиво наредени маси, чадъри, всички са се хванали на хора. Веселие!“, описва тя атмосферата на празника.

На 24 септември се навършиха 65 години от смъртта на Майстора. Неговият последен жив модел сподели, че за големия художник може да говори 3 дни, без да се умори. В свои интервюта Боянка разказва кога го е срещнала за първи път: „Бях около 5-годишна. През прозореца гледам – минава един много висок човек, слаб, с огромна бяла брада. И си викам: „Ето, Боже е слязъл и ходи по нашия път“, спомня си тя. „Майка ми беше малко по-невярваща и ме попита: „Къде го видя?“. След това тя излезе, погледна и ми каза: „Не е дедо Боже, а е Рисувачо“. Така му викахме в селото“.

Въпреки че отдавна живее в София, Боянка остава тясно свързана със селото и с личността на художника, когото нарича „светец за нашия край“.