Никита Михалков на 80: Аз съм антилиберал, но не съм привърженик на сталинизма

Знаменитият кинорежисьор Никита Михалков даде интервю пред ТАСС по повод 80-ия си рожден ден, който бе на 21 октомври.

Името на Михалков се асоциира с едни от най-големите шедьоври на руското кино: „Свой сред чужди, чужд сред свои“, „Робиня на любовта“, „Незавършена пиеса за механично пиано“, „Няколко дни от живота на Обломов“, „Изпепелени от слънцето“ („Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм и Голямата награда на журито от фестивала в Кан), „Сибирският бръснар“...

Предлагаме ви цитати от интервюто:
  
За юбилея
 
Отнасям се към това достатъчно спокойно, но животът не ми позволява да бъда лекомислен. Затова за мен това е мъчителна история, която изисква огромно количество време и сили – но положението задължава. Невъзможно е юбилеят да се прекара тихо и спокойно, както би ми се искало. Не изпитвам удовлетворение, нито чувството, че съм преминал някакъв етап – цялото време отива за работа. За мен това е просто поредният рожден ден. Цифрите нищо не значат, не ги усещам.
 
За изкуствения интелект
 
Това е все едно да ме попитате как се отнасям към унищожаването на човечеството. Как бих могъл да приема, че някаква бездушна субстанция, лишена от съвест, състрадание и любов, ще владее света?

Смятам, че изкуственият интелект е велико постижение на човечеството, но е важно да разберем кой на кого служи: изкуственият интелект на човека или човекът – на него. И тук е опасността: ако изкуственият интелект служи на човека, трябва да знаем – на какъв човек, защото той може да служи и на подлец.

Ако например изкуственият интелект – а вече имаме такива случаи – подтиква човек, който общува с него, да убие майка си, а след това да се самоубие, трябва да си дадем сметка какви въпроси му е задал човекът и какви отговори е получил, за да стигне до това. Затова се отнасям към тази тема изключително предпазливо и категорично смятам за недопустимо чрез изкуствен интелект да се „възкресяват“ на екрана или в театъра починали актьори, като им се дават реплики, които те никога не биха произнесли приживе. Това е насилие над Бога – богоборчество.
 
За киното
 
Въпреки всички предсказания с напускането на Холивуд киното в Русия не умря – дори напротив. Освен това хората вече отлично владеят технологиите. Ако някога ни водеха в „Белите стълбове“, за да гледаме Бергман или Фелини, и ние като че ли надничахме през малък прозорец към света, днес всичко това е достъпно с натискането на един бутон.

Но ето в какво е проблемът: „как“ често заменя „какво“. За да се създаде нещо значимо в киното, е нужно определено духовно развитие на личността – на режисьора, актьора, художника. Развитието на личността и търсенето на смисъла – това според мен е препъникамъкът.

Разбира се, чрез технологии може да се привлече зрител, което води до появата на множество приказки и фантазии, увличащи децата с трикове, които преди бяха недостижими. Но човек не може да израсне над нивото на занаят, ако за него киното е просто професия, а не самият живот. Ако не те вълнува търсенето на смисъл, ако не знаеш какво искаш да постигнеш у зрителя, как да му помогнеш да живее, тогава това си остава само занаят, който постепенно изпразва киното от съдържание и го лишава от духа на изкуството.

Според мен западното кино, което винаги беше лидер, днес губи позициите си именно защото в него е изчезнал процесът на търсене на смисъл. Когато режисьор снима филм за това как жена живее с автомобил, това означава, че творецът вече е престанал да се вълнува от човешкото. Той търси там, където човешкото е малко. Всяко изкривяване в началото изглежда интересно – като ефекта на „прозореца на Овъртън“.

Ето как става това. Например – канибализъм. Може ли човек сериозно да си представи дивашки племена, които ядат човешко месо? Дори да се говори за това е страшно. После идва следващото: „А защо да не поговорим? Те също са хора – защо го правят? Може би нямат друго месо, може би имат свои закони?“ А след това: „А защо да не опитаме?“, „А защо да не го направим задължително?“. И ето това, което някога беше абсолютно табу за човечеството, постепенно става не само допустимо, но и задължително.

Същото виждаме и днес: съществуват „църкви на сатанизма“, дори се обсъжда „църковно одобрение“ на еднополовите бракове. Унищожават се основите на човешката нравственост и хуманизма, което води до тотално разложение на всичко.

Погледнете съвременното изкуство. Образът на света се е превърнал в измама – едно се представя за друго. За милиони долари се продава нищо – парче дърво. Това води до обезсмисляне на майсторството.
 
Какви са опасностите
 
Децата на Стив Джобс например пишеха с химикалка и четяха хартиени книги. Разрешаваше им се да използват устройствата, създадени от собствения им баща, само по един час на ден. Защото той разбираше ужаса, страха и опасността на тази история и се опитваше да предпази децата си.

Но зад това стоят световни корпорации и огромни пари и да се бориш с тях е трудно. В резултат тази борба се превръща в личен подвиг на отделния човек – заради собствения му живот и този на близките му. Да устоиш на това е подвиг. Ако не осъзнаваш мащаба на тази опасност, можеш дори да не разбереш кога преставаш да бъдеш човек.

Всички тези тенденции към „зелена енергия“, глобализация, „световно правителство“, „златен милиард“, движения като childfree, еднополови бракове – всичко това е онова, за което е говорил свети Антоний Велики: „Ще настъпят последните времена, когато девет болни ще дойдат при един здрав и ще му кажат: ти си болен, защото не си като нас“. И това е огромна опасност.
  
Ще се показва ли предаването му „Бесогон“ в училищните „Разговори за важните неща“?
 
Любовта трябва да е взаимна. Ние сме готови, но от това се опитват да избират само онова, което някому допада, а ние с тези хора може да имаме различни идеологически позиции. Или ми вярвате и ми давате картбланш, или не. Засега особено движение в тази посока няма.

По мое усещане „Бесогон“ би имал смисъл в училищата или университетите, ако веднъж седмично има час, посветен на него – да се гледа едно или две предавания. Не ми трябва слава, за да ме показват отново на екрана. За да се заговори по дадена тема, тя трябва първо да бъде повдигната.

Една моя приятелка ми разказа, че се прибрала вкъщи и чула гласа ми от стаята на сина си. Влязла, а там няколко негови 15-годишни съученици гледали „Бесогон“. Попитала ги: „Какво правите?“. А те отвърнали: „Слушай, този блогър е страшно интересен, много готин“. Тя ги попитала: „А филмите му гледали ли сте?“ – „О, той и филми снимал ли е?“. Тоест, те дори не знаят моите филми – и Бог с тях. Тях ги е привлякъл не режисьорът, а самият „Бесогон“.

Да, на някого това може да не му харесва, защото аз съм принципен антилиберал, но не защото съм привърженик на сталинизма или някакъв воинствен консерватор. Просто виждам кои са либералите. Чета какво са мислили за тях нашите предци – Чехов, Достоевски, Аксаков, Тургенев, Пушкин – и разбирам, че това съвсем не е днешен проблем. Както казва Бърнард Шоу: „Демокрацията е въздушен балон, който виси над главите ви и ви кара да гледате нагоре, докато други хора бъркат по джобовете ви“.

Вечната тема – спорът между либерали, монархисти и консерватори – ще съществува винаги. Важно е само едно: кое съзижда и кое руши. Може ли Русия да съществува без държавност? Никога. Може ли Русия да съществува без вертикала на властта? Никога. По самото си определение, по мащаба и размера си – не може. Ние вече сме се нагълтали с онова, което преживяхме през 90-те, когато мнозина си въобразиха, че може. И до какво доведе това? До разруха на армията, образованието, здравеопазването.

Трудно ми е постоянно да чувствам необходимостта да доказвам това. Но, от друга страна, ако не го правиш, не изпълняваш дадената ти от Бога мисия. Това е като да дишаш – по друг начин е невъзможно. И това е пряко свързано с онова, което правя в театъра, в киното, в начина, по който говоря с децата си и с младите хора.
 
Как си представя Русия след 50 години?
 
За мен би било достатъчно просто да знам, че тя ще съществува.