През 1963 г., в тиха пролетна утрин, трима работници от град Летница започват да копаят основи за обор в местността Христов баир – място, за което старите хора отдавна шепнели, че „не обича да се рови в земята му“. Под пластовете пръст те попадат на нещо, което променя съдбите им завинаги – малки, но изключително изкусно изработени плочки от злато, сребро и бронз, осеяни с изображения, чиито символи никой не може да разчете и до днес.
Радостта им трае кратко. Само дни след откритието единият от мъжете умира внезапно – без болест, без видима причина. Лекарят констатира смъртта, но в селото тръгват други приказки: че преди да почине, мъжът бил сънувал огнени коне, че чувал гласове от земята, че бил видян да стои нощем до мястото на находката, шепнейки неразбираеми думи. Оттогава името му не се споменава – дори потомците му избягват да говорят за него.
Плочките – общо 23 на брой – са предадени на властите чрез кметството, ала местните още твърдят, че една липсва. „Най-важната“ – шепнат старците. Никой не казва какво е било изобразено върху нея, но се вярва, че именно тя държала тайната на съкровището.
Животът на останалите двама мъже се превръща в низ от нещастия – единият губи детето си при неясни обстоятелства, другият преживява поредица от злополуки, докато в крайна сметка и той си отива млад. Местните мълвят, че проклятието на тракийски цар жрец, на когото принадлежало съкровището, се е събудило. Някои твърдят, че в нощи на буря от Христов баир се чуват глухи удари, сякаш някой кове метал под земята.
Днес Летнишкото съкровище е част от националното културно наследство и се съхранява под строг контрол, далеч от мястото на откриването му. Археолози и историци го изследват, но дори те признават, че някои сцени върху плочките „изглеждат като предупреждение, не като украса“.
Сред местните още се носи усещането, че съкровището не е напълно „освободено“. И когато случайно споменеш Христов баир, старите хора ще те погледнат внимателно и ще кажат тихо: „Има неща, дето златото не трябва да вижда дневна светлина“.
Все още няма коментари