В подножието на Мадарските скали, където вечер сенките се спускат рано, а вятърът шепне като глас от миналото, хората казват, че нещо се пробужда. Над селото, високо изсечен в скалата, Мадарският конник пази земята от векове, но според местните, когато всичко притихне, той оживява.
Мадарският конник не е просто барелеф, издялан в камък. Според древни предания нощем, когато селото потъне в мрак, от скалата се чува тих тропот на кон, сякаш някой язди по невидим път над къщите. „Понякога звукът идва откъм скалата, но се движи, като че ли препуска по въздуха. Кучетата започват да вият, а въздухът става студен, дори през лятото“, казва местен жител. Други твърдят, че са виждали светлина, която бавно се плъзга по фигурата на конника – като сянка, която свети. „Стоиш и гледаш, а тя се движи нагоре-надолу по скалата. Никъде няма лампи, няма коли. Само тази светлина и усещането, че някой те гледа“.
Вечерите край Мадарския конник са особени и магнетични – въздухът натежава, звуците се променят. „Когато застанеш под скалата, усещаш лека вибрация, сякаш земята диша. Излъчва се необичайна енергия. Не е страшно, но не е и обикновено. Имаш чувството, че времето спира“, казват хора от селото. Туристи, нощували в района, също споделят, че телефоните им угасват без причина, снимките се размазват, а понякога се чуват гласове, които не идват отникъде.
Историците обясняват, че средновековният барелеф Мадарският конник е изсечен през VIII век – изображение на воин, който пробожда лъв с копие. Изображението се свързва с хан Тервел. Около фигурата на конника са издълбани надписи на гръцки език с важни сведения за българската история.
Но за местните това е повече от паметник. Те вярват, че духът на конника все още обитава скалата, че той е жив пазител на селото и на България.
„Веднъж през нощта чух тропот, като от копита, а после глас, много тих, сякаш на стар език. Не разбрах какво казва, но звукът мина през мен като ток“, разказва жена от Мадара. Други говорят за странен студ, който обгръща мястото след полунощ, дори в най-горещите летни дни. „Не е обикновен вятър. Сякаш нещо минава покрай теб и за миг всичко замръзва“.
Археолози признават, че акустиката на мястото е необичайна – скалата улавя и пречупва звуците, което може да създаде усещането за шепот и движение. Но дори и те не могат да обяснят светлините, които мнозина са виждали. В някои нощи фигурата на коня сякаш блести слабо, като че ли луната се отразява само в него, дори когато небето е облачно.
Хората от Мадара не се страхуват от това. За тях конникът е пазител, не призрак. „Той е тук, за да ни гледа. Ако застанеш тихо и затвориш очи, ще чуеш копита и ще усетиш как историята минава край теб“, казват те. И добавят, че ако останеш под скалата след полунощ, можеш да почувстваш леко трептене под краката си, като сърцебиене на земята.
През 1979 г. Мадарският конник е включен в списъка на ЮНЕСКО – признание за историческата му стойност, но и за загадката, която го обгръща. Защото Мадара не е само минало, а и живо място, където легендите още дишат. Всяка нощ, когато луната освети скалата, конникът сякаш съживява древния си полет. Някои казват, че това е просто игра на светлини и звуци. Други – че това е духът на България, който не спи.
Все още няма коментари