Борисов като кълнящата булка Варлаамица на Вазов  

Спорът между власт и опозиция тези дни, когато България е бомбардирана от най-различни кризи, добива все по-митологични измерения. Тонът се изостря до такава степен, че на моменти съжалявам, че Иван Вазов не е жив, защото щеше да намери начин да дообогати своя литературен шедьовър „Чичовци“ с нови форми на обиди и словесни престрелки. Нека да ви припомня – в легендарната повест, в главата закачливо кръстена „Двете батареи“, булка Варлаамица и булка Салямсъзка влизат в истинска междусъседска война, която днес задължително щеше да стане обект на предаването „Съдебен спор“. Именно в този литературен спор се раждат проклятия, които повече от век не излизат от колективното съзнание на българския народ – „Гърнясала сланино“, „Дървенице, кръвопийке“, „Гиди ялова кукувица“, „На въже да видя мъжа ти и ти отдолу да му люлейш краката“, „На кол да видя набит твоя и самодиви да играят хоро около него“...

Сетих се за тази литературна аналогия в мига, в който гледах поредната тирада на Бойко Борисов от Ловеч, където той разпалено в течение на цял час громеше властта с все по-нарастващо кресчендо и социално възмущение. Стилистиката му страшно много се доближаваше до булка Варлаамица и нейните вечни клетви, заради това не смятам, че много хора са се задълбочили в неговия разказ за случващото се в България. Но понеже ролята на журналистиката е да отсява страстите, да преплува морето на баналното ежедневие и да се взре в големия смисъл отвъд това, все пак си струва да обърнем внимание на цялата серия от скорострелни приказки на бившия премиер. Преди две седмици във Велико Търново Борисов разпалено обясняваше как при него бензинът е бил 1,50 лв., а сега е 3,50. Като хора, които следим внимателно какво говори лидерът на опозицията, няма как да не отбележим, че само седем дни по-рано Борисов твърдеше, че при него горивото е било направо 1,20 лв. И да, нищо от това не е вярно. Всичко това е продукт на политическата фантазия на Борисов, който е обсебен от идеята да превърне своето управление в някаква политическа идилия, в изгубената Аркадия, в социалната утопия, към която всеки български гражданин отчаяно да се стреми и на колене да му се моли да се върне на власт. Паметливи припомниха, че в деня на падането от власт на Борисов бензинът си беше 2,09 лв. за литър, което е доста по-различно от това, което паметта на премиера му поднася като информация.

Размахването на лъжи и проклятия отдавна е запазена марка на българския политически живот, защото, ако рискуваме да се доверим на последните социологически проучвания, политическото пространство все повече се разпарчетосва. Видяхме някакви данни на „Тренд“, че 8 партии биха влезли в следващия парламент. Представете си какво означава това – че едва ли ще има парламентарна група с повече от 55 депутати, и се опитайте да превърнете всичко това в стабилна управленска формула. Задачата е толкова трудна и непосилна, че днес се намираме точно в етапа „Чичовци“ на българската политика – всички стрелят един срещу друг, всички се опитват да опазят стопяващите се електорати и диалогът напълно си е тръгнал от нашето ежедневие. Това можем да го видим дори и във фейсбука на Слави Трифонов, който е избрал социалните мрежи да казва неща, които би трябвало да споделя на коалиционни съвети. Но днес никой никого вече не слуша и се намираме в стадия на войната на думи, лъжи и проклятия.

Заради това словесната битка между власт и опозиция е интересна. Защото тя е последната ни останала възможност да се опитаме да видим какво наистина се случва в България и мержелее ли се някъде в далечината възможност за стабилност и по-здраво правителство. За целта обаче е много важно да проумеем една изначална шизофрения в думите на Борисов. Той е истински поет, когато трябва да описва апокалипсиса – цените скачат, токът е по-скъп, газ няма, агнешкото е само за олигарси, краставиците са недостъпни. Но в края на всичко това той казва, че не иска предсрочни избори. Това е все едно да си имаш тухли, но да откажеш да строиш къща. Защото според мен Борисов прекрасно осъзнава, че ще трябва да се бори не с грешки на властта на четворната коалиция, а съвсем литературно ще бъде пометен от своите собствени бездействия и оставени мини. Особено в частта за скъпия ток, който е най-драматичното и престъпно наследство на ГЕРБ заради безобразно проведената либерализация, която удари бизнеса, хората, болниците, училищата. Бившият премиер може да кълне, ако иска, до утре новото правителство, но без техните действия България вече щеше да е в революционна ситуация, защото наследството на ГЕРБ щяха да го платят абсолютно всички. Борисов днес само имитира остра опозиционност, защото се нуждае от този медиен адреналин, но на практика умира от ужас да не би да се върне на власт, защото тогава ще лъснат всички пробойни в „монолитния“ образ на ГЕРБ.

Всъщност с напредването на годината става ясно нещо много важно. Първите няколко месеца минаха под сянката на войната в Украйна и привнесената отвън геополитическа криза, която отвори много стари рани в българските телеса. Но големите проблеми на България ще дойдат не от самата война, а от социално-икономическите последствия от нея. Всъщност точно заради това от няколко седмици насам вицепремиерът Корнелия Нинова като мохикан се опитва да обърне посоката на целия политически разговор и да постави като централна темата за актуализацията на бюджета и социалните мерки, които трябва да се заложат в него. Всъщност в проклятията на Борисов това е другото, което е значимо. Темата „Украйна“ присъства там само мимоходом, и то като страничен елемент. Основните послания са в социалната сфера и всеки, който не се е удавил от блясъка на жълтите павета, знае, че точно това е темата на повечето българи.

Заради това правителството в последните няколко дни също се опитва да вземе завоя и да заговори за увеличение на пенсиите, за евентуално намаляване на ДДС на основни стоки, за необлагаем минимум. Не е ясно колко точно от тези мерки ще бъдат приложени, но темата, която ще е основна на следващите избори, в никакъв случай няма да бъде кой каква позиция е имал за войната в Украйна, а кой как е помогнал на хората в голямата криза. Точно заради това ми се струва, че единствената партия от управляващата коалиция, която не знае как да вземе този завой, е „Демократична България“. Хубаво е да четеш призиви за депутинизация на България, но още по-добре е да кажеш как смяташ да помогнеш на тези, които не се справят в окото на голямата криза.

Всъщност точно тук е мястото и на другата голяма тема, която ще разбърква картите на управлението. Митичната цена на газа, корабите, които щели да доплуват до българските брегове с газ на неясно каква цена. В такива мигове наистина беше много важно Вазов да е край нас, защото вероятно само той би се оправил с тази митологично-икономическа каша, която се разраства като медиен апокалипсис. В такива мигове си мисля, че властта има голям късмет. Защото от едната ѝ страна стои Борисов, който не иска никакви предсрочни избори, защото изобщо не е сигурен, че даже и да е първа политическа сила, няма да стои изолиран като прокажен. А от другата е „Възраждане“ – партия, на която, макар че ѝ наливат социологически адреналин, е готова повече да се бори с украинското знаме на фасадата на Столичната община, отколкото да поведе реален социален бунт.

И от цялото това сгъстяване на краските и на облаците на икономическата криза се ражда непрестанното усещане за напрежение в българското общество, защото всъщност истинската криза все още не е дошла, но всички знаят, че тя е накъде зад ъгъла и носи със себе си не само бедност, не само хаос, но и пренареждане на цялата политическа картина в страната по изключително непредставим начин. Ето защо днес сме само на етапа на проклятията, защото власт и опозиция са заключени в сложен политически танц, който може да свърши много трагично за всички. Ето в такива времена живеем, драги читатели. Човек вече не може да избяга наникъде и е обречен да бъде свидетел на спектакъл, който дори не носи надеждата за катарзис или нещо ново. Проклета човешка съдба. Вазов щеше да го знае най-добре.