Нешка Робева: Да мразя ли Достоевски, Чехов и Булгаков заради Путин?  

Аз обичам Русия!

Обичам света, обичам хората... Аз съм „ФИЛ“...

Вчера един мой фейсбук приятел в лично съобщение вместо аргументи, както ми бе обещал, срещу това, което пиша, ме попита „Вие русофил ли сте?“. Въпросът ме изненада и хвърли в размисъл... Каква съм аз? Фил или Фоб?

Да, аз обичам Русия.

Защо? Не мога да дам точен отговор… Когато става въпрос за чувства, никой не може да го направи. Защо обичаме един/а/, а не друг/а/, дори да са близнаци?...
„Химия“?!

Потърсих обяснение на русофилството в Уикипедия. „Русофилството е обич към Русия, руския народ, руската култура, история, бит и традиции. Корените на русофилството са свързани с православните традиции и славянофилството.“

Сигурно е така. Но прави впечатление, че никъде не е спомената любов към система на управление.

Изхвърленият от защитниците на „демокрацията“ Достоевски е получил смъртно наказание заради бунта си срещу управлението на Николай Първи – отдавна забравен от света, за разлика от гения – дар от Бога за човечеството... Прокофиев, Стравински, Чайковски, Плисецкая, Чехов и Булгаков и още, и още – гордост за човечеството учени, хора на културата и изкуството... Спортисти. Всички те са част от Русия и твърда – неразрушима база на русофилството... И Путин ще си отиде... Русия ще остане и тогава, може би човечеството ще се засрами заради насажданата омраза...

Аз съм Русофил, това прави ли ме нечий „Фоб“?

Обичайки Русия, трябва ли да мразя другите народи?

Израсла съм с Братя Грим, Жюл Верн, Виктор Юго, Джек Лондон, Кронин и Дикенс. Обожавам Едит Пиаф, „Пинк флойд“, Елвис, Махалия, Тина и Гершуин, „Металика“, Бийтълс...

Да мразя ли Испания заради Франко – да се лиша от Лорка, Саура, Гадес...

Да мразя ли Франция заради Наполеон?

Да ненавиждам ли Англия заради оръжието, с което е снабдявала турската армия в Освободителната война, или заради хвърлените над София бомби, при нито един наш участник във войната?

Да мразя ли Америка заради стотиците хиляди загинали в Хирошима и Нагасаки и още милиони по света?...

Да мразя ли Италия заради Мусолини и да се откажа от Верди, Пучини, Паганини или от любимия ми Джани Родари?..

Да мразя ли Германия? Да обвинявам ли целия немски народ заради умъртвяването на 6 милиона невинни евреи, в това число хиляди деца, и съсипания живот на десетки милиони участници във войната?.. Заради Хитлер да се откажа ли от Вагнер и Бах?.. Да не чета Гьоте, Ремарк, Т. Ман?..

Или вкупом всички да мразя, Кралете, Императорите, президентите и колониалните им политики, насилственото насаждане на техните култури и унищожаване на самобитността на десетки народи...

Обичам народите, до която култура съм се докоснала, и не мога да ги съдя заради политиките на управленците им, често насочени срещу самите тях...
Но към Русия питая особена, необяснима обич.

И странно, че не славянин, а Уйлям Гладстон (английски политик – либерал) е прозрял генезиса на тази любов.

 „Каквото и да се говори за някои страници в руската история, с освобождението на милиони поробени народи от жестокото и унизително робство Русия ще направи на човечеството една от най-блестящите услуги, каквито историята познава, една услуга, която никога не ще се заличи от благодарната памет от народите.“

Обърнали гръб на историята, забравили поуките ѝ, все по-тъжно и срамно става да пригласяме и гледаме как насаждана с години омраза между два народа се изражда в братоубийствена война. Как, особено ние славяните, през труповете на децата, братята и сестрите ни безсрамно размахваме пръст и сочим политически коректно виновника... Как услужливо наливаме масло в огъня и лицемерно хленчим, отчитайки броя на жертвите като головете на футболен мач.

Поставяме във фейсбук посмъртно произведените герои от едната и другата страна, забравяйки, че това няма да смъкне черните забрадки от главите на майките, нито ще пресуши сълзите на сираците…

ДА! АЗ СЪМ И „ФОБ“!

АЗ СЪМ „ФОБ“ НА ВСИЧКИ ВОЙНИ И ВОЕННИ СЪЮЗИ, както и да ги кръщават вечно печелившите гешефтари – войнолюбци!