На война с Пешо Еболата и издънката Бъчварова

Във всичките обобщения за 2015 година имаше един голям отсъстващ - опозицията. В големите анализи на ситуацията никой не се опита да я вземе предвид. Това винаги е грешка, защото България е доказала своята способност да е като разказ с неочакван край. Вярно е, през тази година тя (опозицията) не успя да направи много големи ходове и служеше общо-взето като спаринг партньор на управлението, но, дайте да не се заблуждаваме, държава без силна опозиция е саката държава. И винаги е обречена да се препъва драматично по пътя към светлото или не толкова блестящото бъдеще.

Заради това в този текст няма да се занимаваме с търсенето на кусури на опозицията или с мелодраматични анализи за причините за нейното състояние. Нека да се опитаме да постъпим позитивно и да начертаем една пътна карта за големите теми и проблеми, които тя не трябва да спира да атакува, ако иска да се върне в мача и избирателите да я припознаят като реална алтернатива на всичко, което се случва наоколо. Заради това да не губим време, а да видим къде зеят пробойни от които опозицията може да се възползва.
 
1. Реформите на Петър Менгеле, пардон Москов
 
За своя кратък престой начело на Министерството на здравеопазването Москов успя да бъде запомнен с пороя от прякоро. Започна се с Пешо Еболата, когато реши да стресира населението, че коварния вирус е допълзял до нашите ширини като реформатор до държавна служба, мина се пред Петър Менгеле, когато реши, че няма да праща линейки в циганските квартали и финишира с Пепи Готиното за момента в който реши, че няма да излиза в опозиция, ами ще продължи да се подписва под министерска заплата. През това време проглуши ушите на всички с безкрайният любовен вопъл за реформи. Но видяхме, че под реформи той разбира линейката да бъде чакана по един час и всички болни да дават отпечатъци щом влязат в болниците. Дейността на Москов в здравеопазването е разрушителна. Да пуснеш реформатор в тази сфера е все едно да пуснеш Азис в гей-дискотека. С което не намекваме, че Москов е гей, опазил ни Бог, просто твърдим, че реформите му опасно приличат на чалга. Именно покрай всички тези безумия е време опозицията да му даде малко гърч. БСП се заканиха, че още в първите парламентарни дни ще спретнат един вот на недоверие по здравната политика. Това е добър ход. Защото освен, че ще принуди аристократа Москов да се обяснява за всички лудости, ще вкара и в морален капан цялото ДСБ. Те нали, таковата, бяха опозиция. Да ги видим как ще гласуват за политиката на своя собствен министър.
 
2. Недоразумението от Външно
 
Всяко социологическо проучване през миналата година отреждаше на външният министър (да, чудо, България си имала и такъв) Даниел Митов рейтинг между 1 и 3 процента. Говорим за ключова фигура в кабинета, за стратегически най-важния пост. Представяте ли си какъв анонимник стои начело на Външно след като народа масово се опитва да се сети как беше името на тоя министър, ама отчаяно не може да го издълбае от бездните на паметта си. Митов и неговата фен-групичка много обичат да се хвалят, че не оставят без остра реакция нито един статус в Туитър на руския вицепремиер Дмитрий Рогозин. Оказа се, че цяло едно министерство само следи какво пише Рогозин. Нищо друго. Междувременно в края на годината се оказа, че турския посланик Сюлейман Гьокче обикаля като емисар България и даже се опитва да свика среща на областните лидери на ДПС. От Даниел Митов - ни дума, ни вопъл, ни стон. Точно, когато България се нуждаеше от външен министър се оказа, че тя няма външен министър. Едно празно място. И това идва от човек самообявил се за евроатлантик от правилната страна на историята. Той трябва да бъде разкъсан от парламентарни питания. Митов трябва да научи по трудния начин и то от опозицията какво точно работи. И, че от него се иска да брани националните интереси, а не да се крие като мишка, когато сигурността на държават е поставена на карта. Да не говорим, че тоя същия се опитва да го играе като основен ястреб в Европа по отношение на Русия. Нали знаете - малко атака по този фронт и ще се види, че ястребът е обикновена гарга.
   
3. Социоложка в МВР? Ама вие сериозно ли?
 
От ден номер 1 начело на МВР е ясно, че Румяна Бъчварова е пълна издънка. Присъствието й на шоуто на Волен Сидеров пред НАТФИЗ само допълнително доказа, че тя бедната представа си няма какво точно се изисква от нея. Любимката на ивопрокопиевата олигархична пазарна империя се опита да си създаде име на експерт, но всъщност се издъни като обикновен кифладжия. И неизбежното се случи - полицаите излязоха на протест, защото се опитаха да ги излъжат и зад техния гръб да им изрежат социалните привилегии. Политическата пропаст издълбана от тази лъжа съвсем не е запълнена. Напротив. Румяна Бъчварова е обречена на напрежение, защото отвсякъде е видно, че тя не знае как да управлява тази институция. Така де - в "Капитал" могат да напишат добра статия за тебе, ама това съвсем не означава, че ставаш. Притискането на Бъчварова винаги е добър ход. Тя трудно издържа на политически натиск, защото се чувства неуверена и истерясва със свърхсветлинни темпове. Време е някой да посочи, че спряването с битовата престъпност е пълен провал, а и в страната се връща големия призрак на организираната престъпност. Пиарът не може да замести реалното управление. Опозицията не трябва да спира да се интересува от нейната дейност и постоянно да предлага алтернативи на нейните фантазии и халюцинации.
 
Това са само част от големите теми, които не трябва да бъдат оставяни на мира. А има още толкова много - социалната политика, доведена почти до колапс от Ивайло Калфин, винеткаджийските маневри на Лиляна Павлова и поредната година на сняг, който е изненадал институциите, пионката на президента Екатерина Захариева като правосъден министър. Време е опозицията да се събуди и да се започне да дава истинска битка на управлението. Управлението не трябва да бъде жалено, ако иска да бъде истинско то трябва да се научи да печели реални битки. Иначе светът полудява с такива темпове, че България ще се окаже на потъващия кораб преди да е разбрала изобщо защо се е оказала там. Тоест - от опозицията зависи толкова много, че не е нито времето, нито мястото за почивка. Време е за битка.