Вдигаме бунт срещу Боби Михайлов, но си траем за цените и пенсиите    

Случилото се по време на мача на националния отбор в центъра на столицата е грозно и срамно. Естествено, виновни за това са хората от футболния съюз начело с президента Борислав Михайлов. Господинът е истински пример за това как от народен любимец може да се превърнеш в най-ненавижданата фигура. Даже и бабите по селата го пустосват и искат да се махне.

Поведението на бившия вратар обедини агитките и запалянковците, които обикновено се ненавиждат, този път бяха заедно с цветовете и знамената на отборите си, взаимноподпомагащи се, гневни, недоволни. Да му се чудиш на футболния президент наистина ли е мислил, че затваряйки стадиона, ще си реши проблема. И може ли да се падне толкова ниско. Преди време при друго политическо управление Михайлов беше игнориран и принуден да се оттегли. За негов срам и всеобщ потрес на всички ни след смяната на властта се отметна и отново си заживурка на високия пост.

Нощта на погрома обаче поставя и много други въпроси и те са доста по-важни от оставката на футболния бос. Развихрилите се полицейски и жандармерийски сили, които биеха наред – виновни и невинни, участващи в протеста или просто преминаващи, неангажирани с него граждани. Десетки кадри, публикувани в интернет, показват самозабравили се в своята брутална грубост ченгета. В никакъв случай не могат да бъдат оправдани и хората от агитките, които въобще не бяха кротки и невинни. Но полицаят е за това, за да направи мигновена преценка кой е виновен и кой се е оказал там. Побоищата в магазини и заведения издава едно безсилие и една злоба. Тези полицаи сякаш мразят хората и използваха възникналата ситуация, за да избият своите комплекси. Така едни срещу други се изправиха отчаяни от безперспективността в живота си млади хора, фенове, вкопчили се в любовта към футболния си клуб, и овластени органи на реда, също толкова обезверени от мизерния живот, озверели, загубили човешкия си образ.

И накрая, ако ние, българите, сме толкова активни, когато ни вдигат цените до небесата, когато ни замразяват заплатите и пенсиите, когато ни нарушават изборните права или ни лишават от коледни добавки, и не излизаме на улицата само заради футбола, сигурно много неща ще са по-различни. Уви, не е така.
 
Владимир Николов, София