Скандалът с „Аз съм българче“ – част от хибридните руски атаки?

Преди дни втръсналата със своите изяви руска посланичка Митрофанова отново влезе в новините, активизирайки българските копейкаджии. Женицата написала изявление до Държавната дума на Русия, говорейки за „варварска война“ на Запада срещу съветските паметници. Естествено, поводът е премахването на МОЧА в столицата и дискусията за демонтирането на паметника на войника с шпагина в Пловдив.
Учудващо е, че в българското общество 35 години след промените има хора, които все още живеят с неистините и илюзиите за двойната освободителна роля на руската армия. Всъщност, ако трябва исторически да сме съвсем точни, през септември 1944 г. у нас влизат войските на Трети украински фронт, а не руски. Но да се замислим какво пък би станало, ако 45 години, вместо да храним руските мужици с консерви, месо, плодове и зеленчуци, бяхме създали пазари за своята продукция и я реализирахме с печалба, а не на безценица. Сигурно и ние щяхме да живеем по-добре.

Особено обидно е поведението на българския президент, който заема откровено проруски позиции. Можем да си представим как се чувстват измамени онези избиратели, които системно гласуват за демократични партии с дясна ориентация. И които на президентските избори дадоха гласа си за този човек, за да игнорират герберския кандидат. Историята със стихотворението на Вазов „Аз съм българче“ със сигурност е част от хибридните руски атаки срещу българското общество. Само че руснаците не отчитат факта, че годината вече е 2024-та, почти четвърт век се изниза от новото столетие. Да се активира някакво ново русофилство, да се опитват да вкарват българите и обществото ни в старите релси на преклонение пред всичко руско е не само абсурдно, но и глуповато. Не че в момента не залитаме и в другата крайност на крайно вторачване в Евросъюза и янките, ама това е друга тема. След десетилетия на покорство пред „великия, непобедимия“ СССР май сега по навик си търсим нови господари, на които да пристанем. А те пък дори и в Шенген не ни искат и ни затръшват вратата му толкова време. Но така ще е, след като българските политици пропуснаха историческия шанс да започнат и провеждат по-независима и самостоятелна политика.
 
Страхил Даскалов, Пловдив