Христо Ботев се крил в мазето на прабаба ми

За Христо Ботев се е писало и ще продължава да се пише. За народа е поет и революционер. За калоферци е свята личност. Всички от малки сме го скътали в сърцата си и си го носим, докато сме живи. В който и да е край на България да се намираме, правим всичко възможно на 2 юни да бъдем в Калофер. Това е станало традиция на всички.

Баба ставаше рано и като разрови пепелта на огнището и извади живи въглени, запалваше огън и си вареше кафе  от ръж. Сядах до нея и я разпитвах за турското робство, как са живели тогава и най-вече за Христо Ботев. От нея научих, че семейството на даскал Петков е живяло в съседната къща. Христо Ботев идвал при нейната майка, носейки комат царевичен хляб, и казвал: "Бабо Лале. На ти от нашия хляб, за да ми дадеш от вашия", който е бил ръжен.  Когато Христо изхвърлил сина на каймакамина през прозореца на училището, се скрил в мазето на прабаба ми и тук стоял, докато чорбаджиите уредят въпроса с каймакамина. 

В училище идваше госпожа Кертева - уредник на музея и роднина на тяхното семейство. Тя ни разказваше за Ботев като ученик. Бил е много буен и баща му често го е наказвал. За възрастта си е бил много начетен.

Баба ми беше народен лечител. При нея идваше и поп Балия на 108 години. Той е бил съученик на Христо и щом разбрах това, го атакувах да ми разказва за него. Те  са другарували и казваше, че той е бил като воевода и на по-големите, и на по-малките. Играели са на тази поляна, която днес се нарича Ботева поляна. Него, казваше поп Балия, само едно момиче го смиряваше. Той много я харесваше. След като Христо произнася огненото си слово  в училището на 24 май, в присъствието на чорбаджиите и каймакамина, се крил няколко дена при поп Балия и оттам заминава за Русия.  

Ние, старците, сме щастливи, защото можехме да получаваме знанията за тези неща непосредствено от живите съвременници.  Още много неща бих могъл да разкажа, ако ги бях записал по-рано. Годините си казват думата. Но Христо Ботев си остава в сърцето ми.
 
 
 
Христо Джуров