Всъщност рожденият ден е повод за празнуване и веселба, годинките си вървят, усмихва се Мавро. Грижа се за себе си. Тренирам всеки ден и на фитнес ходя, защото трябва да поддържам форма, обяснява домакинът. Следобедната дрямка между 14 и 15 часа е задължителна, ако вечерта имам представление. Този режим спазвам от студентските си години.
Иначе за мен театърът е живот. Винаги съм държал на Младежкия театър и така съм свързан с него, че неуспехите му, болките и паденията ме засягат сърдечно. Пред очите ми минаха твърде много случки и човешки съдби, с които животът ми се е преплел. Аз съм част от този театър и той е част от мен. Не обичам високопарните думи, но наистина е така.
Мавро е предан повече от четири десетилетия на сцената и зад гърба си има над 100 театрални роли и около 60 филмови. Мавро е роден в артистичното семейство на учител и самодеен актьор и певица от Варненската опера.
С магията на сценичното изкуство едва 6-7-годишен го пленява Алла Генова
"Тя беше велика жена - рускиня с аристократичен произход и висок интелект - не крие възхищението си актьорът. - Ръководеше театралния детски колектив към Пионерския дом в онези бедни, следвоенни години. Още тогава разбрах, че същността на актьорската игра си самият ти. Трябва да изследваш себе си, като изпробваш различни преживявания и опит. Бях в една група с Марин Янев, а сред по-малките беше бившият главен прокурор Никола Филчев".
Във ВИТИЗ Стефан Мавродиев има късмета да попадне на колоси на българския театър - негови преподаватели са Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов. А състуденти са му Стефан Данаилов, Илия Добрев, Марин Янев, Меглена Караламбова, Елена Райнова, Милен Пенев. В съседния клас учат приятелите му Катя Паскалева и Руси Чанев.
Живеехме заедно от сутрин до вечер и вряхме в казана на актьорското изкуство, връща се в спомените си Мавро.
Вече дипломиран, Стефан Мавродиев заедно с Цветана Манева, Тодор Колев, Руси Чанев и Илка Зафирова започва работа в Пловдивския театър. Младата трупа, събрана от режисьора Крикор Азарян, преживява две страхотни години на безметежно щастие. След тях обаче настъпва труден период за Мавро, в който се чувства финансово, психически и емоционално притиснат.
Щях да се пръсна, не можех да дишам и тогава започнаха да идват стиховете, които отпушиха напрежението като клапан,
казва актьорът поет, събрал словесните си творби в шест стихосбирки. - Другият клапан е алкохолът. Обичам да се майтапя с думите "прописа" и "пропи се" - само една буква е разликата.
Ключов момент в актьорската му кариера бележи 1972 г., когато режисьорът Младен Киселов го кани в Младежкия театър. "Експериментирахме, търсехме нестандартни театрални форми, за първи път направихме нощно представление от 22 часа - разказва Мавро. -Играехме във фоайето на театъра "Ситуация" от Виктор Розов. Бяхме в непосредствен контакт с публиката, която имаше усещането, че присъства в чужд живот. Подобно на днешните реалита.
Следва поредица от оригинални театрални решения - през 1967-68 г. току-що сформираната група "Щурците" свири на живо на сцената на ВИТИЗ в постановката на Леон Даниел "Малки трагедии". А в един от любимите спектакли на Стефан Мавродиев - "Архангелите не играят флипер" (1981/82), участва група "Фактор". "Когато една сцена стигаше до своя финал, музикантите довършваха емоционалното й въздействие със своето изпълнение и правеха преход към следващата - обяснява актьорът. - Играхме постановката с успех не само у нас, а и в чужбина".
Чувствителен, спонтанен, напорист, Мавро често се влюбва, но споделя:Любимите жени все ме напускат
Вероятно досаждам с моето постоянство и вярност. Когато се стигне до раздяла, аз нямам сили да се противопоставя. Жестоко ме боли. Времето уж лекувало. Нищо не лекува. Важното е да се стабилизираш вътрешно, да намериш своята опора, а оттам нататък - каквото дойде... Но пък всички жени, с които съм бил, остават мои приятелки. С бившата му съпруга Аля, която от дълги години живее в Париж, са запазили най-добри чувства един към друг. Дъщеря им Ивана е на 36 години. Омъжена е за българин, но семейството живее във френската столица.
Мавродиев е от актьорите, изкушени от режисурата и драматургията. Той написа автобиографично либрето за мюзикъла "Йестърдей", чиято премиера се състоя преди повече от 10 години. А неговият прочит на "Вуйчо Ваньо" се смята за една от най-класическите постановки у нас на Чеховата пиеса. "Когато не се задават роли, които истински ме вълнуват, се обръщам към режисурата” - споделя Стефан Мавродиев.
Все още няма коментари