За политиците животът е цветя и рози, за хората – мизерия

За политиците животът е цветя и рози, в Евросъюза сме, в еврозоната ще сме съвсем скоро. Че даже се и сърдят, ако не славославиш това немечтано от обикновените българи членство в никакви съюзи, зони, военни блокове. До оня ден говореха против СИВ, преводната рубла, Варшавския договор, сега същите ни налагат друга валута, около която витаят недобри слухове. И в същото време сме един отчайващо беден народ спрямо критериите на Евросъюза и свързаната с него еврозона.

Според последното изследване на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ бедността и мизерията продължават да нарастват и да се задълбочават. Непосилните 2748 лева са необходими за издръжка на тричленно семейство. А това е сума, която е недостижима за огромен брой работещи бедни, които блъскат ежедневно за минимална заплата. Почти милион българи не могат да си позволят никаква почивка. А това е не само социален, но и здравословен проблем за тези хора. Работят със свръхусилия, не почиват, износват се, разболяват се тежко, много често хронично, а това води до нови и нови проблеми не само в личен, но и в обществено-социален план. Засега статистиката посочва само нарастване на ръста на средствата за издръжка, което означава, че се живее все по-трудно, че става все по-непосилно.

И нека да не се лъжем от лъскавите крайградски квартали със скъпите коли в дворовете. В малките градчета, в селата има не хиляди, а стотици хиляди души, които живеят на ръба на оцеляването. Техният живот остава загърбен, нито камерите, нито микрофоните ги посещават. Те са абсолютните обществени аутсайдери, които до такава степен са смачкани от живота, че дори нямат сили да протестират. Една съвременна версия на Вазовото „Елате ни вижте“, но със сигурност грозна и противостояща на лъскавия шик от богаташките квартали.

Един милион и половина души са с осигурителен доход под брутната заплата за издръжка, а това е близо половината от осигуряващите се. Имаме най-ниските заплати в Евросъюза. Най-болният въпрос е нарастването на цените на храните, което у нас е два пъти по-високо, отколкото е средното. 6,3 процента нарастване у нас срещу 3 процента в другите страни. Поскъпнали са месо и месни продукти, риба и рибни продукти, хляб, хлебни изделия, зърнени храни, плодове. Ами това са все храни от първата потребителска кошница на българина. Плаща високи цени за храни, но се храни некачествено за сметка на оцеляването. За заплати и пенсии, за доходи дори е безсмислено да се пише. Живеем всеки месец с джобните пари на средния европеец. Жалка работа.
 
Лъчезар Диков, Стара Загора