На 28 май се навършиха 40 години от смъртта на Леа Иванова (1923-1986) – българската кралица на суинга. Животът ѝ е изпълнен с изпитания и крайности, а тя винаги застава с достойнство пред публиката независимо от превратностите на съдбата, които непрекъснато я преследват. Една от най-известните джаз певици у нас покорява и най-престижните сцени в Европа.
Родена като Лилия Иванова, тя започва музикалния си път още през 40-те години на миналия век. Времето не е благосклонно към джаза, който е приеман с подозрение от властта, но това не спира младата певица да се наложи със своя отличителен глас и впечатляващо сценично присъствие. Леа пее със съставите на Асен Овчаров и „Оптимистите“, а скоро след това започват и международните ѝ успехи. Концертите ѝ я отвеждат в Румъния, Югославия, Унгария, Германия и още редица европейски държави.
Един от най-любопитните моменти в кариерата ѝ се разиграва по време на концерт в Белград, когато излиза на сцената заедно с оркестъра на легендарния Куинси Джоунс. По време на изпълнението токчето на обувката ѝ се заклещва в процеп на сцената. Вместо да прекъсне песента или да се смути, Леа демонстрира завидно самообладание – събува и другата обувка, захвърля я встрани и продължава да пее боса. Публиката избухва в аплодисменти, а впечатлен френски продуцент по-късно я нарича „атомната бомба на Балканите“. Сравняват я с най-големите звезди на „Мулен Руж“. Тя е първата истинска лъвица на скромния български шоубизнес.
Години по-късно съпругът ѝ Еди Казасян с усмивка казва: „Никога не разбрах откъде идваше този стремеж у Леа да бъде първа във всичко – първата джазова певица, първата, гастролирала в чужбина, дори да има първия пудел в България…“. Леа наистина става собственик на първия пудел у нас. По време на турне в Румъния аристократка ѝ подарява пудел на име Рики, който скоро се превръща в истинска знаменитост в София. Певицата поръчвала специални дрешки за любимеца си, грижела се за него като за свое дете и забранявала да му говорят в среден род.
С „Оптимистите“ Леа пее из нощните заведения, ресторантите и вариететата до края на войната, а след това за певицата настъпва черен период. През 1949 г. е въдворена в концлагера в Ножарево край Ловеч. Прекарва там три месеца – защото пее „упадъчна музика“ на английски. Близките ѝ твърдят, че именно тези три месеца са разбили здравето ѝ – Леа цял живот след това страда от сърце и високо кръвно. След това ѝ предлагат „почтена“ работа – продавачка в бакалия. Продавачка?! Друг път, отсича Леа. Следват петнайсет години на откази, анулиране на концерти, турнета, договори, записи, участия. Гонят я дори от цирковете и ресторантите. Леа и „Оптимистите“ ходят на „черни“ турнета – свирят на градски панаири, на селски събори. Парите си делят поравно. Мизерията отново е страшна, но Леа пръска щедро и малкото си пари. Никога не си купува „насъщни“ вещи, а по-скоро напълно ненужни неща – „американски звезден прах“ (пудра) или дори палто от лисича кожа.
С времето талантът ѝ отново намира път към голямата сцена. През 60-те и 70-те години Леа Иванова работи в престижни вариететни програми и изнася концерти в Западна Европа, САЩ, Канада и Близкия изток.
В началото на 80-те тя получава тежък инсулт, който частично я парализира и променя гласа ѝ. След продължително лечение във Франция успява да се завърне на сцената, макар и в различен стил. Именно тогава се появява характерният полуречитатив, превърнал се в отличителен белег на късните ѝ изпълнения.
На 28 май 1986 г. Леа Иванова губи битката с рака и си отива от този свят. През 2016 г. животът на певицата вдъхновява създаването на филма „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, посветен на нейната история и любовта ѝ с Еди Казасян.
Все още няма коментари