Българо-сръбските събори по западната граница по времето на социализма бяха едно от най-тъжните неща, на които съм ставал свидетел. Замислени като възможност да се срещнат близки и роднини, живеещи от двете страни на границата, те се бяха изкористили до такава степен, че бяха заприличали на панаирджийски пазар за евтини дрънкулки.
За жалост, комунистическата власт, която беше причина за забраните пред хората да общуват с близките си, беше успяла да превърне и тази човешка драма в пари. Драгоманският център беше надлежно парцелиран, поставени бяха сергии навсякъде. Обикновено роднините се събираха по домовете си, а на площада оставаха търговците и зяпачите. Много често тези пазари бяха мечта за хора, които нямаха никаква роднинска връзка с никого от другата страна на границата. Сърбите ни знаеха дереджето и ни пробутваха боклуци в лъскави опаковки със западни етикети. Виждал съм дори да се продават автомобилни гуми втора употреба, и то на цени като за нови. Евтини парфюми, дамско бельо, детски играчки, кецове, маратонки, дънки – всичко се търгуваше. И затова площадът беше претъпкан от хора, водени единствено от желанието да си купят нещо.
Чудех се как е възможно в съседната страна, която уж изповядаше същите партийни ценности, да има от пиле мляко, а у нас всичко да е дефицитно. Разбира се, всичко това се случваше под зоркия поглед на народната милиция и на гранични войски. Един поглед встрани от площада и веднага можеше да се видят въоръжените до зъби униформени, пазещи неизвестно кого от неясно какво. Но такива бяха времената.
Светозар Кулински, Кюстендил
Спомени от соца: В Югославия имаше от пиле мляко, а у нас - мизерия
Алъш-вериш се въртеше на българо-сръбските събори
2 коментара
