Спомени от соца: В Слънчев бряг българите бяха втора ръка хора

Още ми държат влага вече позабравените от мнозина соцресторанти на морските ни курорти. Младите дори нямат представа колко емоции сме хабили, за да се нахраним в тях. Защото колкото и да се пържи човек на плажа, колкото и да се плацика в ласкавото море, на обяд все пак трябва и да се нахрани.
Да, ресторанти имаше бол, примерно на Слънчев бряг. Почти във всеки хотел. Само че как да се вредиш за маса? С мъжа ми и малкото ни дете, натоварени с чадър, торби с кърпи, пояси, сме чакали прави с часове да се освободи някоя маса. Защото всичките винаги бяха заети от групи – тълпи от почиващи в курорта руснаци, поляци, немци. Персоналът хвърчеше с таблите около тях и ако после остане от манджата, пускаха по масите с вече омърляните лекьосани покривки и „Б отбора”.Т.е. нас, втората категория клиенти, изгорелите от слънцето и изгладнели като вълци българи. Но това зависеше и от келнера – ако сме му симпатични, ще благоволи да даде маса, ако не – прав ни път. Най-често той пазеше места за мутри, дето идват всеки ден и пускат тлъсти бакшиши, и за авери от родното му село. В случай че ни вземе - първото, което трескаво поръчваме в жаркия ден, е леден таратор. Да, ама не. Тараторът свършил пръв. Чуди се човек – какво толкова пречи на кухненския персонал да размие още няколко кофички кисело мляко с вода, да настърже 1-2 краставици с малко чесънче и е готов тараторът.

Но подобни претенции в соцресторантите не се допускаха. Изяви ли ги някой смелчага, ще изхвърчи като мръсен парцал от т.нар. заведение за обществено хранене. Затова се мълчи. И се кланяш доземи, че все пак си се добрал до маса. На всичкото отгоре и келнерът се оказва истински ангел - обещава една супа от топчета. За детето де. Държейки в едната ръка бутилка, с другата я носи човекът, а палецът му е натопен до половината в супичката за детето. Ама кой ти гледа в тази жега, нали сме на ресторант! Ще хапнем дори салатка от домати и краставици. Нищо че се вижда как е спретната набързо от остатъците на руската група, наяла се до насита само преди минути на същата маса.
 
 
Илияна Петкова, Пловдив