Спомени от соца: В руската книжарница купувах шедьоври за жълти стотинки  

Моето детство мина по социалистическо време. Още пазя незабравими спомени от онези години, свързани с детските книжки. На пресечката на бул. „Цар Освободител” (тогава бул. „Руски”) и ул. „Раковски” в София имаше една много голяма и много слънчева книжарница за съветска литература. Бях само на 11-12 години и за мен беше повече от приключение поне 2-3 пъти седмично да се измъквам от къщи и тайно да отивам в нея. Майка ми, която ходеше на работа, изобщо не знаеше. А аз си събирах 10-те стотинки, които ми даваше сутрин да си купя геврек в училище.

Още от вратата на книжарницата ме упойваше една специфична миризма от майсторски направените лъскави корици на стотиците томове, подредени на щандовете. Всеки можеше да ги разглежда колкото си иска. Специално за децата бяха отделени няколко обширни маси, щедро отрупани с литературни красоти. Е, край тях направо се забравях. Боже, какви ли не книжки имаше! А картинките им – гледаш и не можеш да откъснеш очи. Сякаш попадаш в приказките. Какви бяха тези писатели, художници, книгоиздатели - не знам. Но в съветската книжарница се продаваха приказни произведения. И всичките – буквално за някакви жълти стотинки. Помня, че веднъж си купих книжка за едно мишле, което се загубило в гората и се хранело само с жълъдчета, скрити под падналите есенни листа. Струваше 29 ст. По-красиво нещо на книжния пазар и досега не съм виждала. За нула време я научих наизуст, после рецитирах откъси от нея на другарката Бончева, първата ми учителката по руски в пети клас. Сега си мисля, че и заради тези книжки от дете заобичах толкова този език и го учих с удоволствие. И досега понякога купувам книги на руски, но, за жалост, цените им вече не са по джоба ми.
 
 
Мариета Григорова, София