Спомени от соца: Тодор Живков ми даде 100 лв.

През 80-те години на миналия век в ловното стопанство „Кормисош” дойде на лов Тодор Живков. Трябваше да ловуваме на глухари, но времето не беше подходящо. По това време беше открит пролетният пловдивски панаир. Стана въпрос за това и Живков реши да отидем до панаира. При тръгването той се спря и заговори: ”Навремето мама, като ме водеше на събор, ми даваше по някой лев. Кашев, дай им по сто лева от моята сметка”. Генерал Кашев беше началник на Управлението за безопасност и охрана. Бяхме 5-6 придружители и генералът ни раздаде по сто лева. Моите банкноти бяха 20 броя по 5 лева, нови, неупотребявани. Не смятах да ги харча, та да ми останат за спомен, и ги оставих из архивите.

Пристигнахме на панаира и Живков тръгна по щандовете. На щанда за обувки му показаха нови, красиви модели. Разгледа ги Живков и запита: „Вие, като ги направихте тези модели, консултирахте ли се с ортопед? Консултирахте ли ги с проф. Герчев? Обувките трябва да бъдат не само красиви, но и удобни”. Професор Герчев, по-късно академик, беше виден ортопед.

Преди няколко дена, като ровех из архивите, намерих банкнотите случайно. Сметнах, че на такава реликва мястото й е в музея и дарих петолевките на Историческия музей в Правец.

Намерих си и кръщелното свидетелство от 1936 г., подписано от поп Васил. Предадох и него на музея.

Времената минават и се менят. Затова мястото на реликвите е в музеите.
 
Христо Христов- Референта, Правец