Спомени от соца: Армията беше школа с баня и физзарядка  

Отбивах редовната си военна служба от 1949 до 1952 г. Служех в поделение 45 720. То се намираше на 4-я км в София. Беше в състава на Първа гвардейска пехотна дивизия. В него влизаха два пехотни полка и един артилерийски. Към дивизията имаше и всички необходими спомагателни поделения. Това ни държеше в пълна бойна готовност. Общият брой на състава наброяваше приблизително 12 000 военнослужещи. Командир на моето поделение беше кап. Никола Пенчев, а командир на дивизията - ген. Дико Диков. В последствие той стана командир на Първа армия. След ген. Диков командир на дивизията стана ген. Анев, а министър на отбраната генерал-полковник Петър Панчевски.

По това време България имаше три армии: Първа, Втора и Трета.

Аз завърших школа за младши сержанти, след което бях привлечен към щаба на дружината. Тук имах възможност да пиша ежеседмичните програми за обучение на личния състав.
Следва да отбележа, че обучението започваше от единичните, отдельонните, взводните, ротните, батальонните, полковите, дивизионните, армейските и общовойсковите или така наречените маневри. Във времето, когато служех, имаше девиз: „Повече труд в учението, по-малко кръв в боя!“

Провеждаха се и генералщабни учения. Всичко това пиша, защото прочетох господин Младен Георгиев да казва във в. „Ретро“, че само се е марширувало. Провеждала се по една стрелба и нищо повече. Т.е. губене на време. Това е истинска лъжа.

През 1961 г. бях мобилизиран за обучение във  ВВАУ – Шумен, за три месеца. Имаше теоретична и практическа подготовка. Обучението беше на ниво и аз бях произведен в чин младши лейтенант, командир на ракетна батарея. Не отговаря на истината писаното за убийства, самоубийства, извращения, бой на старите войници върху младите, лоши условия, лоша храна и т.н. Ако е имало отделни случаи на нарушаване на устава, на реда и дисциплината в армията, това е било изключение.

По мое време имаше една народна поговорка: „Мъже, които на са служили в армията и жени, които не са раждали, нищо не знаят.“ Клевета е и за строителните войски. Те извършваха добра и полезна работа, което повишаваше националната икономика и подготвяше много млади хора за строителството.Настоявам господинът да се извини за неверните и клеветнически думи, казани в статията „Армията е сбирщина от селяндури“. Той обижда младежите със селски произход.

Кадровият команден състав - офицери и сержанти, притежаваха необходимата подготовка. Офицерите бяха завършили висши военни училища и генералщабната академия. Там се провеждаше военното обучение. Старшините и сержантите се грижеха за битовите нужди на войниците - храна, облекло, баня, вечерна проверка, сутрешна физзарядка и т.н. Нашите войници определяха старшината като „майка на ротата”. Считам, че не всичко съм казал за нашата армия, но това е голям въпрос. Следва да се напише в книга от специалисти, познаващи историята на армията през втората половина на XX век. Тази материя не е лъжица за всяка уста.
 
 
Инж. Георги Добрев, старши лейтенант от резерва