Спомени от соца: Разведохме се, за да купим втори апартамент  

В недалечното соцминало беше забранено едно семейство да е собственик на два недвижими имота, имам предвид жилища. С моя съпруг и дъщеря ми живеехме в една стара наследствена къща, малък брой идеални части от която бяха прехвърлени от баба ми на мое име. Така или иначе, аз бях собственичка на имот. Детето ни обаче порасна, вече беше в гимназията и ние с мъжа ми се замислихме как с мизерните си спестени в продължение на 15 години пари да му вземем едно жилище. Най-сетне намерихме сравнително евтино – недовършена панелна гарсониера, по-точно боксониера от 38 квадрата. От една стая с антре и баня, и миниатюрно балконче, на което двамина трудно се събираха. Заборчняхме с още малко средства за довършването й и я взехме.

Но най-напред приятел - адвокат трябваше да ни разведе по бързата процедура. Докато се усетим, и семейството ни вече го нямаше. Затова пък прословутата гарсониерка законно беше записана на името на мъжа ми и успяхме да я спасим!

Що за безумие беше тази гадост с жилищата! Оказа се обаче, че след 10 ноември тъкмо отрочетата на червената върхушка са собственици поне на по 2-3 апартамента, вили и какви ли не още имоти. А ние с мъжа ми, щастливи до небесата, че спасихме панелната гарсониера, трябваше да се оженим отново. Е, вдигнахме късна сватба с луда фиеста в двора на новия ни кум, на която дойдоха всичките ни приятели барабар с дечурлиги, баби и кучета.
 
 
Мартина Серафимова, София