Едва ли някой може да си изкриви душата, че по времето на социализма грижата за най-малките беше на ниво, което и до днес трудно може да бъде достигнато. Беше изградена мрежа от детски ясли и градини, които обхващаха повсеместно малчуганите. И в най-малките градчета имаше такива заведения. Децата бяха отглеждани при великолепни условия. Храната беше разнообразна, питателна, съобразена с възрастовите особености на хлапетата. Менюто се изготвяше от специалисти по хранене. Навсякъде имаше детски площадки, периодично се доставяха различни играчки и съоръжения. Всички тези заведения разполагаха и с медицински специалисти, които помагаха при нужда, но и се грижеха за правилното физическо развитие на децата. Пак там се поставяха и необходимите ваксини. Полагаха се основите на едно бъдещо културно и спортно развитие. Имаше назначени музикални и спортни педагози.
Децата получаваха и някои основни навици, необходими им за живота – хигиенни, общокултурни, усвояваха основни понятия за добро и лошо. И най-важното - таксите за детска ясла или градина бяха толкова символични, че бяха по джоба на всяко семейство. Родителите бяха спокойни, когато отиваха на работа.
Днес местата не достигат, измислят се някакви критерии за подбор на децата, вихри се дива корупция, някои директорки сигурно добре се облажват покрай приема на деца. А което дете остане под чертата, да му мислят родителите, бабите и роднините – нито държавата, нито общината я е грижа за това. Да се чуди човек как тогава за децата на осем милиона народ имаше места за всички, сега сме наполовина, а места за всички деца няма.
Михаил Костов, Варна