Спомени от соца: При Тато бяхме по-богати от руснаците

В дните около годишнината на Октомврийската революция, която днес дори не се споменава почти, си спомням една весела случка от младите си години. Работех като пожарникар в родното си градче в Средногорието. В началото на 70-те години бяхме под пагон и, естествено, партийни членове. Работата беше спокойна, в онези години имаше железни правила, всеки ги спазваше и, както се вика, огън виждахме само на картинка. Често ни организираха различни състезания с пожарните команди на други градчета от района. Определяха се и индивидуални, и отборни победители, съответно падаха и награди.

Случи се така, че две поредни години взех първото място и бях награден с екскурзия до СССР, и то специално за празника на ВОСР. Групата беше голяма, явно от цялата страна, и това беше неудобство, защото не познавах никого. След пристигането ни бяхме поети от съветските другари и колеги. Обиколихме много места, срещнахме се с много хора. Навсякъде у тях личаха все още пораженията от войната. В градовете хората живееха в т. нар. комуналки, няколко семейства в общ голям апартамент с общи сервизни помещения. Фактически всяко семейство си имаше своя самостоятелна стая. И толкоз. В селата положението беше почти същото, каквото го знаехме от филмите, разкриващи времето отпреди революцията – дървени къщи, вкопани почти в земята. Хората - едновременно сърдечни към нас като българи и същевременно някак си неестествено приповдигнати, особено когато ставаше дума за живота им. Днес ми е чудно как са съумявали да преглътнат истината за сталинизма и милионите му жертви. Дали са мълчали от ужас, или просто са искали да загърбят страшното и да живеят с настоящето, да градят планове за бъдещето. Естествено, на самия празник се проля много водка, държаха се прочувствени речи за дружбата между народите ни. Но някак след 3-тия - 4-тия ден ни теглеше към дома и това не беше единствено и само заради носталгията. С ръка на сърцето мога да кажа, че въпреки дивотиите и на българския режим животът у нас беше много по-добър, хората - много по-усмихнати и по-спокойни, а ако щете - и по-богати.