Спомени от соца: Партийният секретар ни плашеше, че САЩ ще ни пуснат неутронна бомба  

Един от най-обидните ми спомени от времето на социализма беше начинът, по който се вдигаха цените на продуктите за всекидневна употреба, бензинът, цените на услугите. Вярно е, че тогавашните цени и дори увеличенията бяха мечта спрямо днешния живот. Вероятно и тогава е имало някаква икономическа логика за вдигането на цените и задържането на заплатите въпреки крайно нелогичната планова икономика.

Обиден беше обаче начинът, по който това се правеше. Работех в огромно предприятие в покрайнините на столицата, в тогавашния квартал „Илиянци”. Прекъсваха ни работата и ни подкарваха като стадо към огромния стол, където беше издигната висока трибуна. Събирахме се близо 2000 души, натъпкани като сардели. На трибуната се качваха директорите, партийният секретар на комбината и профпредседателят. И се започваха едни речи как враговете искат да ни изтощят и после да ни унищожат, измисляйки неутронната бомба. Беше по времето на президента Картър, ако не се лъжа. Ама ние сме силни, няма да се поддадем и няма да отстъпим.

Друг още по-драстичен повод беше мотивът, че с увеличените цени сме щели да произвеждаме повече, защото сме имали стимул. И така сме щели да живеем по-добре. Да плачеш ли, да се смееш ли. Те ти бъркат в джоба, а пък ти си щял да живееш по-богато, това ти вдигало жизненото равнище. Очевидно ние за тях бяхме някакви идиоти. Затова и онези от трибуната гледаха в земята и се усмихваха гузно. Естествено, имаше и дежурен предател от работническата класа, който излизаше на трибуната и изчиташе явно предварително подготвена декларация до ЦК или кой знае до къде още. Всички я гласувахме единодушно и с овчи възторг. След това общото открито партийно събрание се закриваше.

Миг преди това ни съобщаваха, че същия ден работното време се удължава с един час, за да се компенсира пропуснатото. Помня доста такива моменти. Очевидно ние българите сме орисани от такава съдба. Днес ни правят на маймуни с цените, без да се опитват да ни залъгват даже.