Спомени от соца: Образцовият механотехникум ме направи човек

Каквото и да се говори за онова време, едно от най-големите му достижения беше в сферата на образованието. Особено привлекателни бяха т.нар. техникуми, които буквално заливаха с кадри промишлеността, стотиците предприятия и заводи.

В София имаше няколко, които имаха авторитета на едни от реномираните средни учебни заведения. Образцовият механотехникум, този по фина механика и оптика, строителният, химическият, автомобилният, който обучаваше и кадри за хладилната индустрия – това бяха училища, в които обучението беше поставено на най-съвременно за своето време ниво.

Възпитаник съм на образцовия механотехникум, чиято внушителна сграда се намира и до ден-днешен на пресечката на булевардите „Стамболийски“ и „Опълченска“. Убеден съм, че днес почти няма учебно заведение, което да разполага с такава материална база – напълно обзаведени кабинети по специалните предмети, действаща леярна, ковашко отделение, няколко стругарни, няколко шлосерни отделения, заваръчно. На практика от техникума излизаха обучени средни специалисти, които можеха спокойно да се реализират във всички области на машиностроенето. Та това си беше един малък завод в рамките на едно учебно заведение, който не само обучаваше, но и произвеждаше, продаваше продукция и покриваше в някаква степен своите разходи. А и самите участници в процеса хем се обучаваха, хем взимаха по някой лев. С идентична база разполагаха и другите изброени училища. Освен това режимът беше строг, а това повдигаше реномето на тези техникуми.

Наскоро чух, че се предвижда възпитаниците на съвременните професионални гимназии да бъдат по-близо до производството, да учат и да работят. И това беше представено от Калфин едва ли не като революционно новаторство. Ами, господа, това вече го имаше, да се бяхте опрели на съществуващия опит и традиции. Унищожихте всичко, а сега сякаш преоткривате топлата вода и колелото отново.
 
 
 
Михаил Попов, София