Спомени от соца: Мутри имаше и по Бай-Тошово време  

В моето село, отдавна вече градче, имаме хубаво голямо училище - гимназия. Но майка ми искаше след 8-и клас да се уча в големия град. В техникума по корабостроене и корабоплаване - ще станеш моряк и после капитан, като всяка майка ми казваше тя - и свят ще видиш...

Приеха ме. Бях осмият, последният от окръга, а бяхме общо 36 момчета - от София, Плевен, Пловдив... Завършихме с държавен изпит само 18 момчета, 19-годишни млади капитани от далечната 1972 г.
Мисля си, че и по Бай-Тошово време имаше мутри. Но думата тогава беше друга, примерно – крадец. Затова ще разкажа един спомен.

След воденето на морски лодки - ял-осмици, в първи курс с корабчето от морска гара Варна до Галата и обратно, последва практиката във втори курс на стария кораб "Стара планина", когато за първи път видях огромното пристанище Одеса и едва 16-годишен тогава написах:
Да стоиш в крайморския парк
и да гледаш как нейде далече
сънно светва и гасне маяк,
как заспива одеската вечер...

Е, трети курс си е трети! В началото на юли четирима курсисти ни пратиха на практика на кораба "Вежен", тръгвайки от Бургас пак за Одеса. От там на кораба взехме желязо за Западна Германия, за пристанище Кил. Капитанът каза: „Момчета, има само закуски в хладилника, хапнете, а за вечеря вече сте в списъка на екипажа”. Най-едрият – Красю Големия, изяде 12 яйца, голямо парче салам и още друга храна. След 2-3 часа му стана лошо, а корабът беше далеч от Бургас. Докторът стоеше до него, готвачът му правеше чай и препечени филийки. И тъй 5-6 дни за Красю вахта нямаше.

Другият курсист - Пламен, заедно с Красю се подготвяли отдалече за практиката на кораба: имали марки, долари и лири. Обикаляли са хотелите по Златни пясъци, крадели скъпи бански от балконите и ги продавали. Баща му на Пламен беше доцент. Имал стари пари от царско време, те продали колекцията му за долари. А вече на кораба си направили ключ за камбуза и си взимаха през нощта шоколади, луканки, оранжада, ядки и други неща, които са за гостите на капитана...

Минахме Одеса, Гибралтар и в пристанището на Кил останахме 5-6 дни. Нашите крадци Красю и Пламен лично ги видях как крадат в магазините на Кил - крушки по 50-100 за фенерчета, запалки с газ - по 20-30, и не щете ли - обувки за... мъртъвци ("евтино, ама ще ги продадем в България!").

Добре че ги вижда един наш моряк и разказва на капитана. Мен ме предупреждаваха - ако кажеш и една дума, отиваш на дъното.

Прибрахме се в началото на септември. Още след първия час чистачката ни каза, че ни вика директорът на техникума – другарят Кожухаров. Прочете ни писмото от капитана на "Вежен" и ни каза:
„Пламен и Красимир ще завършат другата година, ако се оправят- да не крадат, аз не искам марфаджии в техникума! Ти, Красю, защо си бил на малко вахти? А ти, Иване, отивай в час!...”.
Завърших техникума отлично, после завърших и друго, но още си мисля за соца в България. Мутри е имало и в Тошово време! А да не говорим за сега.

Иван ДОЛСКИ, Вълчи дол